Царските конюшни в центъра на София, същите, които скоро горяха, били културна ценност. Непризната досега. Допускам, че са били запалени, за да ги признаят най-сетне – нещо като „Изгори, за да светиш!” (режисьор Н. Чернев, 1975 г.). През 2016 г. в Пловдив изгоря тютюневия склад, вдъхновил Димитър Димов да напише „Тютюн”. Просто се сетих, нищо не намеквам.
Има хора, които ценят културното наследство като жив паметник на изкуството и затова му се радват в автантичния му вид. Други, като римския император Нерон, възбуждат таланта си в страстния пламък на пожара – за този самодържец и поет се говори, че е подпалил Рим с творчески подбуди.
И коне съм яздил, и тютюн съм брал. Влизал съм и в конюшни, макар и не царски, и в тютюневи складове. Дори по едно време живеех срещу тютюнева фабрика със затихваща дейност и разкошна столова. Но си мисля – колкото и да е царска, как може една конюшня да е културна ценност? Там не мирише ли? Наследство щом е – да, то трябва да се приеме с благодарност дор ...