Бегах, бягах... не спирах и тогава го видя - копието на собствения ми страх, стоеше там и се взираше в мен. Това беше страхът от живота, самотата, идеалите от всичко, което исках да бъда и да имам, всичко в което се съмнявах.
Гледаше ме втренчено със същите очи, които имах аз. Опитах се да забравя, че е там, че съществува, но не се получи, усещах присъствието му непрекъснато. Знаех, че единственият начин да се отърва от него е... да се изправя срещу него.
Замислих се как да започна.. имах това за което бях мечтала, учех това което исках, справях се добре, но нещо все пак липсваше, нямах идея какво. Имах приятели, семейство имах всичко, но все пак чувствах една самотна празнина зееща в мен късно вечер.. Бях самотна, дотолкова, че отчаяно се залавях за всяка малка проява на интер.ес от мъжка страна, но същевременно бях толкова взискателна, че не можех да бъда с никого от тях. Може би това се коренеше и проблемът - исках някого до себе си, но намирах нещо нередно във всеки от потенциалнит ...