3 мин за четене
На последното ми пътуване до Испания попаднах на нещо, което ми даде надежда, че българското още е живо... Видях това, за което само съм чела в книгите, потънали в прах в бабината библиотека, а винаги тайно съм искала да видя да се СЛУЧВА в България...
Нашите сънародници в Аликанте обиколиха всяка една уличка от града, танцувайки и пеейки български народни песни! Бяха облечени в традиционни български носии и никак не ги беше срам да изкрещят пред целия свят, че са БЪЛГАРИ. Испанците, както и туристите от други държави ръкопляскаха бурно и сърдечно, и можех да видя дори и в техните очи онази светлинка, която свети само, когато сърцето ти е пълно с радост и преклонение. Да! Преклонение и уважение към традициите и културата на българите-емигранти.
Зачудих се защо българина никога не видя и оцени онази своя черта, която другите държави адмирират и искат да имат? Защо умишлено се опитваме да екзекутираме историческото си и културно богатство? Защо сме така силно привлечени от чалгата и отвъ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация