Инстинктивно схванах, че ни грози нещо и застанах пред Ная. Огледах се за някаква опасност, но докато схвана от какво се пазим и какво става усетих, как нещо ми се замотава в краката. Погледнах надолу. Оказа се рижавия котарак описван от здравата шабленка като цербера на къщата. Така де, ама това рижо страшилище вместо да ни нахапе, както беше описано в разказа на добруджанката, упорито се галеше в краката на Ная. Виреше опашка и мяукаше, и мъркаше едновременно. Предполагам от удоволствие. Домакина се поогледа доста  учудено – чак почти сякаш се стресна. Здрависа се с Ная. 
И сякаш изведнъж нещо се промени в цялата обстановката. Но аз така и в началото не можах да разбера точно какво стана. Ну чух как от гърлото на мъжа се изтръгна едно многозначително и въпросително: 
-    Я виж ти човекоядеца Рижо можел и да мърка!?
После стопанина се извини за нахалството на котака, но тона му към нас рязко се промени. Погледът му също някак си омекна. Остави бавно метлата. Обърна се с лице към къщата и надничаше стопанката. Тогава видях как жената се появява на вратата и с явен знак му показва да ни покани в беседката. Той съответно ни направи жест с ръка и рече: 
-    Ще влезете ли да пием по едно кафе?! И да си поговорим!