I hate it when I come home
And your already asleep
You throw things out
Without talking to me
I hate how you expect that
I’ll let you down
I hate the way you seem to always make us late
you pick a fight and I’ll take the blame
I hate the way you keep it so cold in this room
I hate how you steal the covers
I hate how you fight with your mother
and more than your favorite song
I hate it when your gone
yeah, I hate it when your gone

I hate it when I ask if I’m the best that you’ve had
you answer too slow and then you turn your back
I hate it when you compare me to others that came before
I hate the way you whisper to your friends on the phone
the way you can make me feel so alone
I hate it when I feel like your trying to hard
I hate when your lost in the TV
I need you where you barely see me
and more than admitting I’m wrong
I hate it when your gone
said I hate it when your gone

its always, its never
you roll your eyes and say whatever
I just go alone, I just go alone
I hate just how much I adore you
and I hate that I can’t be there for you
and more than admitting I’m wrong
I hate it when I see you crying
you say your ok, but your lying
and more than a dark hates the dawn
I hate it when your gone
and I hate it when your gone

Мразя, когато си отидеш

Мразя, когато се прибера в къщи,

а ти вече си заспала.

Изхвърляш неща без да ми говориш.

Мразя, че очакваш да те разочаровам.

Мразя начинът, по който винаги ни караш да закъсняваме.

Ти ще вдигнеш войната, а аз ще поема вината.

Мразя това, че  подържаш толкова студено в тази стая.

Мразя това, че ми крадеш завивката.

Мразя как се караш с майка ти.

А повече от любимата ти песен

мразя, когато си отидеш.

Да , мразя, когато си отидеш.

Мразя, когато те попитам дали съм най-добрият,  когото си имала,

а ти отговаряш толкова бавно и ми обръщаш гръб.

Мразя, когато ме сравняваш с другите, с които си била преди.

Мразя, как  шептиш на приятелите ти по телефона,

как ме караш да се чувствам  толкова самотен.

Мразя, когато чувствам, че е трудно да опитвам.

Мразя когато се изгубиш в телевизора.

Нуждая се от теб, когато едва ме виждаш.

И повече, от това да призная, че греша.         

Мразя, когато си отидеш.

Казах, мразя когато си отидеш.

Винаги, никога.

Ти въртиш очи и казваш какво и да е.

Аз просто оставам сам, оставам сам.

Мразя колко много те обожавам.

И мразя, че не мога да съм до теб.

И повече, от това да призная, че греша,    

мразя когато те видя да плачеш.

Казваш, че си добре, но лъжеш.

И повече, от колкото тъмнината мрази зората,

мразя, когато си отидеш.

Мразя когато си отидеш.