ALEKSANDAR WUTIMSKI – MEINE STADT
Meine Stadt ist weit von hier.
Märchenhaft ist meine Stadt!
Festlich – der Gebirge Zier,
sonnigblau – des Himmels Blatt.
Unten ruhig fließt der Fluss
und befeuchtet Wald für Wald.
Unten ruhig fließt der Fluss –
von der Sonne überstrahlt.
Meine Stadt ist weit von hier…
Abends fällt der große Mond
hinter das Gebirgsrevier.
Stille in den Häusern wohnt.
Meine Stadt ist weit von hier…
Mehrfach in der Kinderzeit
Hunger quälte mich, ich spür’
der Erinnerungen Leid…
Meine trübe, ferne Stadt,
arme Stadt, wie sehr ich leide!
Bring’, o bring’ in meinen Pfad
jene frühe milde Freude…
1937
АЛЕКСАНДЪР ВУТИМСКИ – МОЕТО РОДНО СЕЛО
Моето родно село е далече.
Там, под огромното ведро чело,
ведро чело на балкана - изсечен
в синьо небе. – Мойто родно село!
Долу във пролома волна река
мие брега - и гори, и поляни.
Долу във пролома волна река
тихо протича във слънце обляна.
Моето родно село е далече...
Вечер бездомна, огромна луна
слиза без шум зад баира изпречен.
В къщите черни тече тишина.
Моето родно село е далече...
Днеска защо ли го спомням с тъга?
Малко ли, малко ли стихнали вечери
мокри очи не притварях – от глад?...
Мое печално, далечно село!
Бедно село, о, кога ще те зърна
светло под ведрото горско чело,
светло – от радост спокойна обгърнато?
1937
Източник: https://liternet.bg/publish22/al_vutimski/moeto-rodno-selo.htm
© Димитър Бурназов Всички права запазени