1 мин за четене
Взирам се в нощта всевластна.
Спи земята в сенки. Сам съм.
И като комети звездни
мислите прииждат, чезнат.
На сапунени мехури
се роят в небесна буря:
блясък - и топят се мигом,
без доникъде да стигнат.
Arany János
Meddő órán
Belenézek a nagy éjszakába,
Alszik a föld, maga árnékába`; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация