Когда я любуюсь вечерним закатом,
Когда над Балканами небо синеет,
Когда обагрённый зарева златом
Дунай очищает от горечи сердце,
Когда черноморскою тёплой волной
Море целует свой берег родной ,
И с Божьей десницы, простёртой над нами,
Нисходит елей благодати, Болгария!
Я пред тобой преклоняю колени.
Ты - рай мой земной, и целую я землю ,
Что кровью героев освящена…
Родина, в мире нет краше тебя.
Вам же, болгарам, покинувшим дом,
Скажу, что до слёз я одним только горд,
Тем, что болгарин, и пусть не богат,
Путь мой в Болгарии строит судьба.
С благословенья над нами Творца,
Я этот путь пройду до конца.
Текст авторского оригинала.
Изгубен
България
Когато привечер залезите гледам,
когато над Балкана небето пак синей,
когато Дунава обагрен в пурпур
отмива горестта от моето сърце,
когато вълните на морето Черно
целуват Българския роден бряг
и Божите десници над теб, Българио,
протегнати
изливат над нас Божията благодат,
аз коленича пред теб, Българийо,
пред теб, мой земен рай,
целувам земята ти от кръвта на героите
обагрена,
прекланям пред теб своята глава.
И гордостта в сърцето ми прелива,
родино моя – земен рай,
че няма от теб по-красива
родина по цялата земя.
А на вас, българи, заминали в чужбина,
ви пращам моята сълза –
пролята от гордост, че съм българка –
макар и бедна,
но оставам в България и тук аз своя земен път
докрай ще извървя ...
© Изгубен Все права защищены
© Сенилга Всички права запазени
Слава Украине!!!