Незабрава
Така се уморих да бъда тук,
потискана от страхове детински.
И ако трябва ти да си отидеш,
как ми се иска просто да го сториш,
защото присъствието ти още витае във въздуха
и не иска да ме остави сама.
Раните неизлечими са.
Болката така е истинска.
Има толкова неща, които времето не ще изтрие.
Щом плачеше, попивах аз сълзите ти.
Крещеше ли, от демони закрилях те. ...