Галина Губарева. Холодный апрель
ХОЛОДНЫЙ АПРЕЛЬ
Апрель… Бродить по улицам пустынным,
Где над домами грош фальшивый солнца
Сверкает и блистает так невинно,
Как если бы имел он вес червонца.
Но снег просел, лежит уже небрежно,
И взгляд стремится в голубое небо,
Где птица высоко и безмятежно
Парит, и ты желаешь: вот и мне бы
Взлететь. Душа мечтою дышит,
Но стынет вмиг от ледяной капели.
И я молюсь: мне только бы здесь выжить,
Не вспоминать про южные апрели.
Не вспоминать, забыть, забыть навечно
Про запахи цветущих груш и яблонь.
Но жизнь не ждёт, проходит быстротечно,
И на ветру холодном руки зябнут.
А солнце врёт и в вышине, ликуя,
Висит до ночи, не спеша ко сну.
Из всех времён, пожалуй, не люблю я
Холодную колымскую весну.
СТУДЕН АПРИЛ
Април... Броди по улици пустинни
той там, където грош лъжливо слънчев
над къщите блести така невинно
като че е пендара златозвънна.
Снегът прокъсан стеле се небрежно
и погледът се вдига към небето -
високо там где птица безметежно
се рее, и ти въздъхваш: Ето,
ще полетя! С мечти душата диша,
но в ледените капки мигом стине,
и молиш се: Ех, някак да устискам
без спомена за южните градини!
Без спомени, забравяйки навеки
на крушите цъфтящи аромата...
Животът тук се носи скоротечно
и мръзнат дланите на северния вятър.
А слънцето ни лъже пак че топли,
ликува по нощúте в своя полет
Най-нелюбима е от всичките сезони
студената колимска пролет.
Превод: Д. Ганев
© Димитър Ганев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много харесвам тоя стих! Добър превод! И аз го преведох преди две години.
Най-първо преведох Воскресение на Галина. Не е за вярване, ама наистина стана случайно
Тогава още не знаех още че тя превежда от български. Разменихме няколко думи в писма. Не знаех и че е болна...
СТУДЕН АПРИЛ
превод: Красимир Тенев
Април... Преброжда улици пустинни,
над къщите, където – грош фалшив –
проблясва ярко слънцето, невинно,
тъй сякаш на жълтица е с актив.
На пътя сняг лежи съвсем небрежно
и погледът стреми се към небето,
там птица де високо и безбрежно
издига се и иска ти се: ето,
душата ще политне замечтана.
Но стине всеки порив, лед попил.
И моля се: тук нека да остана,
забравила за южния април.
Завинаги оставила в забрава
на круши и нa ябълки цъфтежа.
Не чака той, животът, отминава
и вятърът ръцете хладно реже.
Лъжовно свети слънцето, напразно,
не му се спи, виси там до нощта.
В Колима ми се струва най-омразна
от всичките сезони пролетта.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=278239
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
При всеки превод, колкото и добър да е той, се губи по нещо от магията на оригинала, но при силните произведения тази загуба се чувства по-малко. Все пак поезията е музиката, а езиците са само инструменти. Бъди здрав! Желая творчески успехи: Д.Ганев.