И ето, че слънцето ни залезе, денят ни си отиде,
а аз съм оставен тук да се чудя, дали това е краят.
Дали това са моите последни думи към теб.
И денят се превърна в нощ, а теб те няма.
Оставен отново тук, аз обмислям, дали това е истина.
Дали вече всичко е свършено.
Ти беше вятърът под крилете ми, научил ме как да летя.
С тебе заедно живеехме сред кралете... чудя се как може всичко това да приключи така.
И казвам ти сега „Сбогом!”, но знай – твой съм завинаги.
Винаги ще бъда ...
Ние бяхме едно цяло, бяхме всичко, бяхме единствени...
Бъдеще пълно с надежди, нищо не можеше да застане на пътя ни...
Но мечтите се променят, виденията изчезват, а аз се чувствам толкова самотен.
И бих преминал през огъня дори за още един ден тук...
Ти беше ангелът на живота ми, научил ме да бъда свободен.
Сега, аз съм един непознат в твоите очи, а стените ме потискат отново...
И казвам ти сега „Сбогом!”, но знай – твой съм завинаги.
Винаги ще бъда...
Ще ми липсваш и винаги ще бъдеш единствена в сърцето ми. –
Винаги ще бъдеш...
И когато се обърна на изток, не виждам зората.
Но след тъмнината, винаги идва светлината.
А когато се обърна на запад, тихата нощ скрива всичко...
Къде е сега светлината, която свети толкова ярко?
И казвам ти сега „Сбогом!”, но знай – твой съм завинаги.
Винги ще бъда ...
Ще ми липсваш и винаги ще бъдеш единствена в сърцето ми. –
Винаги ще бъдеш...
На-на, на-на... и винаги ще бъдеш.
На-на, на-на... и винаги ще бъдеш.
Винаги ще бъдеш...
Единствена моя, винаги ще бъдеш!
© Сопи Всички права запазени