IWAN WASOV – WINTERBODEN

Mit meinem Stock beginne ich zu schreiben

deinen Namen auf den Winterboden.

Ich hör’ ihn sagen die vereisten Eiben  

und des Windes weißer dumpfer Odem.

Und schreite stundenlang durch die Alleen,

flüstre, was ich voller Glück geschrieben…

Ergriffen von Idee in dem Gehen,

vor den Namen schreibe ich: „Ich liebe“

1919

ИВАН ВАЗОВ – ПО СНЕГА

На твойто име двете букви първи

по гладкий сняг с тояжката си пиша.

Изричат го помръзналите дърви

и зимний вятър, глухо кат въздиша.

И дълго ходя мълчалив из парка,

и сè го шепна, миг из ум не губя...

На връщане, огрян от мисъл ярка,

под двете букви аз прибавям: "Любя!"

1919

Източник: https://liternet.bg/publish/vazov/lirika/liuleka/snega.htm