ИЗГРЕВ

Слънцето изгрява над широкото поле.

Първи слънчев лик проблясва, погледни.

Като с кука невидима нагоре

го дърпат – полукръг е вече, гледай, ти.

А, хората добри, все още спят безгрижно.

Ей, другари, погледнете! Слънцето изгрява!...

Ако настрани погледнеш само за минута,

изгрева прекрасен ще пропуснеш.

Не се зазяпвай!... Проблясват ракитите в розово…

Ето го, ето го – пламти като бакър,

поема своя път нагоре, в началото на своя път е,

може спокойно да погледаш в него.

ВОСХОД

Поднимается солнце над степью;
Появляется краешек вдруг
Словни тянут невидимой цепью
Вьiше, вьiше - уже полукръг.

Люди добрьiе спят почему-то.
Ей, товарищи! Солнце встает!..
Отвернись на одну лишь минуту -
И пропустишь светило восход.

Не зевай! Розовеет осока...
Вот оно! Польiхает как мед,
Поднялось, но еще не вьiсоко, -
На него еще можно смотреть.

1956