1 мин за четене
ИЗГРЕВ
Слънцето изгрява над широкото поле.
Първи слънчев лик проблясва, погледни.
Като с кука невидима нагоре
го дърпат – полукръг е вече, гледай, ти.
А, хората добри, все още спят безгрижно.
Ей, другари, погледнете! Слънцето изгрява!...
Ако настрани погледнеш само за минута,
изгрева прекрасен ще пропуснеш.
Не се зазяпвай!... Проблясват ракитите в розово…
Ето го, ето го – пламти като бакър,
поема своя път нагоре, в началото на своя път е, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация