Превод: Мария Шандуркова
КОНЕ СВОЕНРАВНИ
Стръмна урва, покрай пропастти, и съвсем до края
аз конете мои със нагайка шибам и подкарвам, -
нещо въздухът ми малко, гълтам облак, пия вятър,
чувствам в гибелен възторг съм - и пропадам, и пропадам!
Все по-бавно, коне мои, все по-бавно,бавно !
Вий не слушайте камшик и бич!
Но що ли аз на тез коне попаднах, своенравни,
недовърших живот, недопях моя стих!
Ще поя аз коне,
ще допея куплет, ...