Mais d'où vient
L'émotion étrange
Qui me fascine
Autant qu'elle me dérange
Je frissonne poignardé par le beau
C'est comme
Dans l'âme le couteau
La blessure traverse mon cœur
Et j'ai
La joie dans la douleur
Je m'enivre de ce poison
À en perdre la raison

[Refrain]:
C'est le bien qui fait mal
Quand tu aimes
Tout à fait normal
Ta haine
Prend le plaisir
C'est si bon de souffrir
Succombe au charme
Donne tes larmes

C'est le bien qui fait mal
[Qui fait mal]
Quand tu aimes
Tout à fait banal
[Ce bien qui fait mal]
Ta peine
Les vrais délices
Passent par le supplice
Baisse les armes
Donne tes larmes

Je ressens
De violentes pulsions
J'ai l'impression
De glisser vers le fond
Si j'ignore
D'où vient ce fléau
J'adore
L'avoir dans la peau
Envoûté par des idées folles
Soudain
Mes envies s'envolent
Le désir devient ma prison
À en perdre la raison

Но от къде идва

това странно чувство,

което ме пленява

толкова, колкото и ме разстройва.

Изтръпвам прободен от красотата,

това е точно като нож в душата.

Раната минава през сърцето

и изпитвам удоволствие от болката.

Напивам се с тази отрова,

докато не изгубя разсъдъка си.

Това е доброто, което причинява болка,

когато обичаш.

Напълно нормална,

това е твоята омраза.

Наслади се,

толкова е хубаво да страдаш,

отдай се на магията.

Остави сълзите.

Това е доброто, което причинява болка,

когато обичаш.

Напълно истинска,

това е твоята болка.

Истинските наслади

минават през мъчението.

Свали оръжията,

остави сълзите.

Усещам буен копнеж,

имам чувството,

че ще пропадна към дънното

ако не разбера

от къде идва това зло.

Обожавам

да го усещам по кожата си.

Ослепен съм от луди мисли.

Изведнъж,

желанията ми отлитат.

Страстта става моят затвор,

в който губя разсъдъка си.