Sanremo 1989
--------------------------------------------------------
Паола Турчи - Деца
Санремо 1989
-----------------------------------------------------------------
Autori: Alfredo Rizzo & Roberto Righini
-----------------------------------------------------------------------
Автори: Алфредо Рицо & Роберто Ригини
-----------------------------------------------------------------------------
Bambino…
armato e disarmato in una foto,
senza felicità.
Sfogliato
e impaginato in questa vita sola…
che non ti guarirà…
Crescerò e sarò un po' più uomo ancora. Un'altra guerra mi cullerà.
Crescerò, combatterò questa paura che
ora mi libera.
Milioni
sono i bambini stanchi e soli in una
notte di macchine,
milioni
tirano bombe a mano ai loro cuori,
ma senza piangere.
Ragazzini corrono sui muri neri di città.
Sanno tutto dell'amore
che si prende
e non si dà.
Sanno vendere il silenzio e il male, la loro
poca libertà.
Vendono polvere bianca ai nostri anni
e alla pietà…
Bambini, bambini… (A-a…)
--
Bambino,
in un barattolo è rinchiuso un seme,
come una bibita.
Lo sai
che ogni tua lacrima futura
ha un prezzo,
come la musica.
Io non so quale bambino questa sera aprirà
ferite e immagini,
aprirà
le porte chiuse
e una frontiera in questa terra di uomini,
terra di uomini…
Oh, bambino…
Qual è la piazza in Buenos Aires
dove tradirono…
Tuo padre, il suo passato assassinato…
Desaparecidos…
Ragazzini corrono sui muri neri di città.
Sanno tutto dell'amore
che si prende
e non si dà.
Sanno vendere il silenzio e il male, la loro
poca libertà.
Vendono polvere bianca ai nostri anni e alla pietà…
Bambini, bambini... (A-a…)
Bambino…
Armato e disarmato in una foto,
senza felicità.
Sfogliato
e impaginato in questa vita sola… che ti
sorriderà…
------------------------------------------------------------------------------------------
Дете...
въоръжено и обезоръжено
на една снимка, неощастливено.
Обрулено,
поставено в този самотен живот...
който няма да те излекува...
Ще порасна и още повече мъж ще стана. Друга война ще ме люлее.
Ще порасна, ще се боря с този страх, който
сега ме освобождава.
Милиони
са децата уморени
и сами в нощ на коли,
милиони
хвърлят бомби по сърцата си,
но не плачат.
Момчета тичат по черните стени на града.
Знаят всичко за любовта,
която се взима,
но не се дава.
Знаят как да продават
тишината и злото, своята малка свобода.
Продават бял прах на нашите години
и на милостта...
Деца, деца... (А-а...)
--
Дете,
в буркан е заключено семе,
като напитка.
Знаеш, че
всяка твоя следваща сълза
има цена,
като музиката.
Не знам кое дете тази вечер ще отвори
рани и образи,
ще отвори
затворените врати
и една граница в тази земя на хора,
земя на хора...
Ех, дете...
Кой е площадът в Буенос Айрес,
където те предадоха...
Баща ти, убитото му минало...
Няма ги...
Момчета тичат по черните стени на града.
Знаят всичко за любовта,
която се взима,
но не се дава.
Знаят как да продават
тишината и злото, своята малка свобода.
Продават бял прах на нашите години и на милостта...
Деца, деца... (А-а...)
Дете...
въоръжено и обезоръжено
на една снимка, неощастливено.
Обрулено
и поставено в този самотен живот... който
ще ти се усмихне.
------------------------------------------------------------------------------------------------------
https://www.youtube.com/watch?v=VBzsZC3jHtg
© Любов Всички права запазени