Sanremo 1989

--------------------------------------------------------

Паола Турчи - Деца

Санремо 1989

-----------------------------------------------------------------

Autori: Alfredo Rizzo & Roberto Righini

-----------------------------------------------------------------------

Автори: Алфредо Рицо & Роберто Ригини

-----------------------------------------------------------------------------

Bambino…
armato e disarmato in una foto,
senza felicità.
Sfogliato

e impaginato in questa vita sola…
che non ti guarirà…
Crescerò e sarò un po' più uomo ancora. Un'altra guerra mi cullerà.
Crescerò, combatterò questa paura che

ora mi libera.

Milioni

sono i bambini stanchi e soli in una

notte di macchine,

milioni

tirano bombe a mano ai loro cuori,

ma senza piangere.

Ragazzini corrono sui muri neri di città.
Sanno tutto dell'amore

che si prende
e non si dà.
Sanno vendere il silenzio e il male, la loro

poca libertà.
Vendono polvere bianca ai nostri anni

e alla pietà…
Bambini, bambini… (A-a…)

--

Bambino,
in un barattolo è rinchiuso un seme,
come una bibita.
Lo sai

che ogni tua lacrima futura

ha un prezzo,
come la musica.
Io non so quale bambino questa sera aprirà

ferite e immagini,
aprirà
le porte chiuse

e una frontiera in questa terra di uomini,
terra di uomini…
Oh, bambino…
Qual è la piazza in Buenos Aires

dove tradirono…
Tuo padre, il suo passato assassinato…
Desaparecidos…
Ragazzini corrono sui muri neri di città.
Sanno tutto dell'amore

che si prende
e non si dà.
Sanno vendere il silenzio e il male, la loro

poca libertà.
Vendono polvere bianca ai nostri anni e alla pietà…
Bambini, bambini... (A-a…)
Bambino…
Armato e disarmato in una foto,

senza felicità.
Sfogliato

e impaginato in questa vita sola… che ti

sorriderà…

------------------------------------------------------------------------------------------

Дете...

въоръжено и обезоръжено

на една снимка, неощастливено.

Обрулено,

поставено в този самотен живот...

който няма да те излекува...

Ще порасна и още повече мъж ще стана. Друга война ще ме люлее.

Ще порасна, ще се боря с този страх, който

сега ме освобождава.

Милиони

са децата уморени

и сами в нощ на коли,

милиони

хвърлят бомби по сърцата си,

но не плачат.

Момчета тичат по черните стени на града.

Знаят всичко за любовта,

която се взима,

но не се дава.

Знаят как да продават

тишината и злото, своята малка свобода.

Продават бял прах на нашите години

и на милостта...

Деца, деца... (А-а...)

--

Дете,

в буркан е заключено семе,

като напитка.

Знаеш, че

всяка твоя следваща сълза

има цена,

като музиката.

Не знам кое дете тази вечер ще отвори

рани и образи,

ще отвори

затворените врати

и една граница в тази земя на хора,

земя на хора...

Ех, дете...

Кой е площадът в Буенос Айрес,

където те предадоха...

Баща ти, убитото му минало...

Няма ги...

Момчета тичат по черните стени на града.

Знаят всичко за любовта,

която се взима,

но не се дава.

Знаят как да продават

тишината и злото, своята малка свобода.

Продават бял прах на нашите години и на милостта...

Деца, деца... (А-а...)

Дете...

въоръжено и обезоръжено

на една снимка, неощастливено.

Обрулено

и поставено в този самотен живот... който

ще ти се усмихне.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=VBzsZC3jHtg