Dernier espoir
Il est un arbre au cimetière
Poussant en pleine liberté,
Non planté par un deuil dicté, -
Qui flotte au long d'une humble pierre.
Sur cet arbre, été comme hiver,
Un oiseau vient qui chante clair
Sa chanson tristement fidèle.
Cet arbre et cet oiseau c'est nous :
Toi le souvenir, moi l'absence
Que le temps - qui passe - recense...
Ah, vivre encore à tes genoux !
Ah, vivre encorе ! Mais quoi, ma belle,
Le néant est mon froid vainqueur...
Du moins, dis, je vis dans ton coeur ?
Paul Verlaine
Последна надежда
Сред гробовете дърво,
не засаждано от скръб,
никнало съвсем само -
вечен страж за спомен скъп.
На дървото в лято, в зима
птичка пее с ясен глас,
в песента ѝ горест има,
дърво и птица - ти и аз:
Ти си спомен, аз съм липса,
времето край нас тече…
Ах, да можех да се сгуша в твойте колене!
Защо ли още да живея мила,
щом хлад душата ми превзе…
може би за да пребъда в твоето сърце?
Превод - Любомир Попов
© Любомир Попов Всички права запазени