Рей се, рей, прозирен блясък!
Рей се над гори, рътлини
и плъзни се с дързък плясък
по вълните сини.
С лик сребрист се появяваш,
в облачно море прелиташ,
и край теб се съживяват
хълмовете, долините.
И когото горест мъчи,
и когото страх терзае,
себе си на теб щом връчи,
в сладък сън ще приласкаеш.
Като слънчевия огън
не гориш, покой даряваш –
светлината ти гальовна
е утеха и забрава.
И поема дъх поетът,
приютен от нежност плаха,
и, разцъфнала в куплети,
музата му не увяхва.
Ти и мене вдъхновяваш,
и изпях ти тази песен,
тя сега се извисява,
чак до купола небесен.
Franz Grillparzer
An den Mond
Wandle, wandle, holder Schimmer!
Wandle über Flur und Au,
Gleitend, wie ein kühner Schwimmer,
In des stillen Meeres Blau.
Sanft im Silberglanze schwebest
Du so still durchs Wolkenmeer,
Und durch deinen Blick belebest
Du die Gegend rings umher.
Manchen drücket schwerer Kummer,
Manchen lastet Qual und Pein;
Doch du wiegst in sanften Schlummer
Tröstend ihn, voll Mitleid, ein.
Sanfter, als die heiße Sonne,
Winkt dein Schimmer Ruh und Freud,
Und erfüllt mit süßer Wonne,
Tröstung und Vergessenheit.
Hüllst in dichtbewachsnen Lauben
Mit der sanften Fantasie
Ganz den Dichter; machst ihn glauben,
Seine Muse weiche nie.
Und auch mich hast du begeistert,
Der ich dir dies Liedchen sang,
Meiner Seele dich bemeistert,
Da mein Lied sich aufwärts schwang!
© Мария Димитрова Всички права запазени