Пърси Биш Шели

4 август 1792 г. -  8 юли 1822 г.

Това произведение спада към късната лирика на поета (1820 год.), признато за една от най-красивите любовни творби в англоезичната литература.То е едно от най-често превежданите творби на Шели.

С този превод искам да защитя тезата, че при преводите най-важното е да се запази верността към оригинала. Преводачът не е автор! Преводачът е длъжен да поднесе на читателите истинния, макар и не толкова шлифован оригинален текст, да го направи съпричастен на подбудите и въжделенията на автора, свързани с написването на творбата. Ако може дори да го пренесе в епохата на създаването, за да почувства читателят, колко различен е бил изказът преди 100-200 или 400 години и колко неизменна е човешката същност. А това понякога е дяволски трудно… Д.Г.

The Indian Serenade

by Percy Bisshe Shelley                     

I arise from dreams of thee               

In the first sweet sleep of night,       

When the winds are breathing low,  

And the stars are shining bright        

I arise from dreams of thee,              

And a spirit in my feet                      

Has led me - who knows how? -      

To thy chamber-window, sweet!      

The wandering airs they faint           

On the dark, the silent stream, -       

The champak odors fall                    

Like sweet thoughts in a dream,       

The nightingale's complaint,             

It dies upon her heart,                       

As I must die on thine,                     

O, beloved as thou art!                     

O, lift me from the grass!                 

I die, I faint, I fall!                           

Let thy love in kisses rain                 

On my lips and eyelids pale,             

My cheek is cold and white, alas!    

My Heart beats loud and fast           

Oh! press it close to thine again,       

Where it will break at last!   

1820

Индийска серенада

Възнасям се в мечти по теб

във първи сладък нощен сън,

полъхват нежни ветрове

блестят звездите ярко вън

Възнасям се в мечти по теб

и води ме незнайна сила

кой знае как –  но право там         

към прозореца ти, мила!

Призрачни напѐви глъхнат

над ручей сумрачно безмълвен,    

струи магнолиево ухание  

като най-сладки мисли в сън

Тъй както славеят жалей,

и за сърце любимо гасне –

тъй ще умра и аз за теб,

поразен от обич страстна!

О, от тревата ме вдигни!

Умирам, сривам се, линея!

Обсипи със дъжд целувки

устните ми побледнели!

Студ обгръща ми страните,

а сърцето лудо блъска…

О! До гръдта си притисни го –

там, накрая да се пръсне!

Превод: Д.Ганев