Хайнрих Хайне
Пътувахме сами
В тъмата, в пощенска кола
на път неравен с тебе бяхме.
Подскок – и удряхме чела,
шегувахме се и се смяхме.
А после, в утринния час,
дете, открихме с изненада:
Амур седеше между нас,
и, сляп, очакваше награда.
Wir fuhren allein
Wir fuhren allein im dunkeln
Postwagen die ganze Nacht;
Wir ruhten einander am Herzen,
Wir haben gescherzt und gelacht.
Doch als es morgens tagte,
Mein Kind, wie staunten wir!
Denn zwischen uns saß Amor,
Der blinde Passagier.
© Мария Димитрова Всички права запазени