МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4087
19 jun 2018, 11:16

Пътувахме сами 

  Тraducciones » Poesía, De alemán
878 1 3

Хайнрих Хайне

 

Пътувахме сами

 

В тъмата, в пощенска кола      

на път неравен с тебе бяхме.

Подскок – и удряхме чела,                  

шегувахме се и се смяхме.           

 

А после, в утринния час,                   

дете, открихме с изненада: 

Амур седеше между нас,  

и, сляп, очакваше награда.      

 

 

Wir fuhren allein

Wir fuhren allein im dunkeln
Postwagen die ganze Nacht;
Wir ruhten einander am Herzen,
Wir haben gescherzt und gelacht.

Doch als es morgens tagte,
Mein Kind, wie staunten wir!
Denn zwischen uns saß Amor,
Der blinde Passagier.

 

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз ти благодаря, че те има!
  • Красотата е във всеки от нас. Само понякога е затлачена от неща, които за момента ни се струват важни, а са преходни. Както ти каза в един коментар "Звездите, даже мъртви, излъчват светлина". И световните класици, и нашите, дори и мъртви, излъчват светлина и тя ни води и в най-тъмните мигове от живота ни. Твоята реплика беше едно от най-утешителните неща, които бях чела напоследък, благодаря ти.
  • Благодаря за красотата, която ни довеждаш....!
Propuestas
: ??:??