Хайнрих Хайне
Пътувахме сами
В тъмата, в пощенска кола
на път неравен с тебе бяхме.
Подскок – и удряхме чела,
шегувахме се и се смяхме.
А после, в утринния час,
дете, открихме с изненада:
Амур седеше между нас,
и, сляп, очакваше награда.
Wir fuhren allein
Wir fuhren allein im dunkeln ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse