Седнал сам, на пясъка, вълните гледам,
мечтаех ,а мечтата бе така красива.
На лятото със края ще си тръгнеш - зная
далеч, далеч на стотици мили от мен.
Усмивката ти - как да я забравя -
и хилядите... спомени за теб?
Играейки до кея, във вълните,
не виждах как времето летеше.
Любовта върху пустинния пясък,
преплетените в огъня на обичта тела.
Как да те обичам, след като си тръгваш,
толкова далече, там, във твоята страна?
Hélène, нещата, които правиш, карат ме по теб да полудявам.
Защо си тръгваш,остани, така си нужна, като приятелка дори.
Hélène, нещата, които правиш, карат ме по теб да полудявам.
Защо отиваш толкова далече, там,
отнесена от злия вятър, на мили от биещото ми за теб сърце.
Hélène, нещата, които правиш, карат ме по теб да полудявам.
Защо си тръгваш, остани, тук остани, още само нощ...
Седнал сам, на пясъка, вълните гледам,,
мечтаех, а мечтата бе красива.
На лятото със края ще си тръгнеш - зная
далеч, далеч на стотици мили от мен.
Как да те обичам, след като си тръгваш,
толкова далече, там, във твоята страна.
Толкова далече, там, във твоята страна..
Толкова далече от мене - там, във твоята страна!
© Стефка Тодорова Всички права запазени