След три години
Побутнах вратата летяща,
обходих градината малка,
от утринно слънце блестяща
в цветята бе росната капка.
Всичко така си стои - малката скромна пергола,
лозницата дива дори, под нея - няколко стола,
фонтанът с ромона тих - на сребърни струи вода
и нежно под полъха лих, осиката шепне с листа.
Розите както преди, нежни, ефирни пулсират,
кремове с горди глави, под вятъра лек балансират,
птиците кацнали тук, приятелски в мене се взират. ...