Аз седя, не запалвам свещите.
Тихо пия чай студен с жасмин...
Ще приближиш... и ще ми докоснеш плещите...
Нещо прошепваш почти неуловимо.
Защо не искаш да ти кажа: "Върви!"?
Защо си с мене времето губиш?
Не си ми притрябвал! Прости ми, прости!
Зная, че в мене много си влюбен...
Знам, че целуваш моите пръсти,
когато домът ми в залез замре.
Знам, че среднощ тъмнината е гъста,
а ти ме милваш, като уморено дете. ...