Самотно ветроход белее
в мъгла сред синия безкрай!...
В далечен край за що копнее?
Какво захвърли в роден край?...
Вълни играят – вятър плиска,
и мачтата скрипти, поляга...
Уви! той щастие не иска
и не от щастието бяга!
Струи под него чист лазура,
над него слънчев лъч...А той,
метежен, сякаш търси буря,
като че вижда там покой! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация