Я маму мою обидел, Огорчих моята майка добра,
теперь никогда-никогда и никога вече - за беда,
Из дому вместе не выдем от дома с нея не ще излезна.
не сходим с ней никуда По пътя без мен ще ходи една.
Она в окно не помашет До прозореце не ще се покаже,
и я ей не помашу и аз няма да я поздравя.
Она ничего не рассакжет Вече нищо няма да ми разкаже,
и я ей не расскажу и аз с нея няма да споделя.
Возьму я мешок за плечи Ще потърся угодна торба,
и хлаба кусок найду ще взема парче от хляба.
Найду я палку покрепче Ще намеря здрава тояга,
уйду я,уиду в тайгу ще отида в широката тайга.
Буду ходить по следу Ще диря оставена следа,
Буду искать руду за руда в тайгата ще бродя.
И через бурную реку И през бурна,неспокойна река,
строить мосты пойду надежден мост ще строя.
Я буду главный начальник Ще бъда началник главен,
и буду я с бородой вече възмажал и умен.
И буду всегда печальный Но ще ходя винаги печален,
и молчаливый такой умислен и безсловен.
И вот будет вечер зимний Но привечер сред снеговете зимни,
И вот пройдет много лет когато минали са много години.
И вот в самолет реактивный За първия самолет,
мама возьмет билет мама ще купи билет.
И в день моего рожденья И в празничен ден - радост голяма,
тот самолет прилетит този самолет ще прилети.
И выдет оттуда мама Ще излезе от него мама,
и мама меня простит и на сина си ще прости !
© Нели Георгиева Всички права запазени