Посред нощ той вървеше и по земята своя шлифер влачеше.
На небето само мрак се протяга,
косата му пред лицето пада.
Пъстрият му поглед се вторачи към асфалта.
Той знаеше че път го чака много.
... Път който щеше да го върне към живота,
но той непреклонно нейскаше това.
За него живота бе там при стъртта...
... И мина се време,а той с черния си шлифер там стоеше.