Dushevadia
Dushevadia (Ру Леприконова)
Име Ру Леприконова
Следва 0
Последователи 0
Коментари от мен 12
Коментари за мен 14
Кръв. Кръв. Кръв. Вик. Стон. Лудост. Война. Раздор. Той отвори очи. В стаята бе тъмно като в ковчег. Дишането и пулсът му лудешки се надпреварваха в пристъпен превес. Капки ледено студена пот се стичаха по челото и скулите му. Тънката завивка се тъмнееше тук-там също в мокри петна и се бе полепила по треперещото му като в тремор тяло. Истеричен ужас се четеше в малките като карфици зеници и широко отворените му потъмнели очи. Ако сънищата криеха наистина послания... то това не беше на добре...
Избрани произведения
6 резултата
Огънят на Некрония (фентъзи) 4 Глава от Руините на Мъртвия град
Проза » Фантастика и фентъзи
"А там цареше непрогледен мрак и ужас
Там гдето прокълнатият брат царуваше"
Силен, смразяващ кръвта, рев разтресе Некрония. Ужас плъзна по мрачната планина, пропи се дълбоко в корите на вековните дървета, чиито клони, надвесени над тъмната празнота като грабливи птици, сякаш се съживиха и настъпи мъ ...
  1246  5 
Сънищата (фентъзи) 1 глава от Руините на Мъртвия град
Проза » Фантастика и фентъзи
- Те дори не знаят, че съществуваме! - смаян, отбеляза Ноа Хорн и леко сведе глава. Май нямаше да успее да разубеди упорития жрец.
- Няма никакво значение... става дума за нашия дом, приятелю... за нашия дом и неговата безопасност! Трябва да я открием!
- В името на Торис, та ние сме елфи! Те са хора ...
  1185  2 
Принцът (фентъзи) 3 глава от Руините на Мъртвия град
Проза » Фантастика и фентъзи
С пукването на зората Ноа потегли към Воинските хълмове със задачата да съобщи на човешкия народ, който обитаваше тези земи, за решението на Некус Сайф.
Всички добри народи и раси живееха в мир крепен от Кортовия съвет. Планината бе дом на всички им вече векове наред, нямаше смисъл да воюват помежду ...
  1361  2 
Препятствие (фентъзи) 5 глава от Руините на Мъртвия град
Проза » Фантастика и фентъзи
От Воинските хълмове го деляха не по-малко от 2 дни, а времето бе все така на негова страна. Инстинктът го държеше през целия път нащрек, независимо спокойствието, което цареше в есенните гори. Знаеше, че това бе неестествено, имайки в предвид множеството пещери, които го заобикаляха...
Слънцето зап ...
  1203  2 
Скалата на Спомените (фентъзи) 2 глава от Руините на Мъртвия град
Проза » Фантастика и фентъзи
Приседнал на една високата скала и с празен поглед, блуждаещ към пълната луна, скръбта не го напускаше. Обвиняваше себе си за всичко. Но какво друго му оставаше... най-жестоката и изгаряща болка, която можеше да изпита един родител... един баща е болката от загубата на своята рожба.
Обвиняваше се, ч ...
  1311  1 
Още произведения »
Предложения
: ??:??