Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 518 резултата
Текст: Павло Тичина
Музика: Олександър Билаш
Изпълнение: Наталия Шевченко
Дочухте ли липата как шепти
през пролетните нощи лунни? ...
  359 
ГОСПОДНО АГНЕ (АГНЕЦ ГОСПОДЕН)
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Господ едновременно ни докосва
с мълнията, която събират зениците ни,
и с дъжда, който се шири през цялото време. ...
  278 
ЧАСЪТ Е 7
.. най-смислените мои часове започват вечер – някъде към седем,
натискам си моливчето "Б-2"! – монах, върху хартията приведен,
вторачен в отлетялото си днес, записвам невъзможното си утре –
и ви изпращам светлата си вест през windows-а на вашите компютри, ...
  174 
НАЧАЛОТО НА ВСЯКО СБОГОМ
Свещици сме и Бог ни е запалил –
през мрака пътят му да бъде светъл.
Догарящи с мъждукащия пламък,
опиянени, че сме нечий център. ...
  255 
В косата ми вятър танцува,
докосва ме люляков цвят,
сърцето ми пак се вълнува
и носи се син аромат.
Реката ми пее вълшебно, ...
  259 
В този сайт няма нищо различно
от живота във наш’та страна:
Някой драска романи - трагично,
друг пък пише чудесни неща.
Много търсят с творбите си слава, ...
  970  11  41 
1.
Иван закопча ципа и се обърна към чешмата, за да се измие. После погледна тоалетната чиния… Брех, щеше да забрави да спусне капака! А това означаваше яко стържене…
Сети се за стария виц: „Всяко удоволствие се заплаща“, казал си един, когато му поискали пари за погребението на тъщата… Ама ако чове ...
  292 
  381 
  506 
  444 
В ЛЮЛЕЖА НА СВЕТОВНОТО МАХАЛО
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано, ...
  222 
  349 
Че на любовта
е щастието
и стремежът,
и копнежът,
сърцеведите ...
  483 
Отново чука
на вратата
моето грешно минало.
Търси тука
из нещата ...
  760 
Мечтата заприличала на пришка
за истинската родна свобода,
със свободата вързана с каишка
какъв ли разговор да проведа.
Безсмислен и безличен, несъществен, ...
  264 
Самотни очи в огледалото гледат.
Сълзите броят в самотната нощ...
надеждата отдавна загубили,
дори малката надежда за живот.
Тъгата, самотница, майка любяща, ...
  186 
Силата на словото е тайнство.
То възкресява или убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светли чувства. ...
  227 
На хорските прищевки не робувай
и слуховете превъзмогвай с чест.
Когато друг скърби не тържествувай,
съпреживявай всяка тежка вест.
На хорската трапеза не присядай, ...
  189 
Някои ще кажат, че е банална история, и може би ще имат право. Вероятно за мнозина няма да е интересна. Но описах това пътешествие, защото през 20-те години на 21 век, екскурзиите из Витоша имат съвсем друг характер. Може би за някой ще бъде интересно да прочете как са живели младежите през първата ...
  565 
Нещастно беше слънцето,
помоли ме да го спася.
И аз в ръцете си неистово го носих.
Води, гори преминах, планини,
в оврази крих го, ...
  568  13  12 
ПОЕТИТЕ КРАЙ МЕН МЪЛЧАХА В ХОР
... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей, ...
  223 
ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...
  279 
  480 
Акълът ми е на малко дете -
свободен, безгрижен и смел.
Животът приказки ми чете
и щастието е моята цел.
Не гледам годините минали, ...
  266 
ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна, ...
  226 
Менят се навън светлините,
покой обещава нощта,
над Ловеч са ярки звездите,
блестят с красота над града.
Припомням си първата среща ...
  477 
Живот назаем - 7
В лоното на уморената Памет
полягат искрящи, блестящи шедьоври
от музика, мисъл, поезия, багри,
зестра за Великата Сватба на всички народи. ...
  176 
Иска този пресмел
Макрон Емануел,
като Нерон,
да запали и изгори
с война Земята. ...
  401 
Значи имало. Какво?
Имало и как.
Е има и защо.
Прост човек или чудак.
Простото понякога е сложно ...
  505 
Тихи крачки споделени,
вятърът танцуващ във тревата,
две сърца щастливо озарени,
и нещо случващо се във душата!
Кукувица кука, ето! ...
  169 
Аз съм мъничко глухарче,
на човека съм другарче.
Пролет цъфвам на поляна,
с' слънчева глава засмяна.
Щом ме видят там децата, ...
  254 
В разнищеното крайче на небето,
безсъние втъкава нежен стих
и кръстопътят води докъдето
стоя си между бих или не бих.
Сама съм, нощни птици няма даже, ...
  294 
Скитникът арменец 54
Скитникът си е скитник, независимо къде ще скита. То си му е в кръвта. Дето казваше баща ми, “ти имаш червеи отзад”. Дали из Африка или Америка, дали из Италия или Мароко, дали по улиците на лондонското Сохо, или по тъмните, обвити с мистерии, улички на старата Коньовица, скитни ...
  358 
Кой не иска топлина, любов, уют,
топла гозба, къшей хляб във скут...
нежна песен и спокойна реч,
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч...
под небесен купол кротко да заспи ...
  212 
Не идвай, докато те чакам,
в съня ми не ровѝ нахално.
В тъмата черна птица грака,
звездите светят неутрални.
И няма светлина... И помощ... ...
  329 
Сага за двата бастуна
/ епизод 72 /
Единият става от масата в кафенето и казва:
- Наборе, трябва да си ходя! Жена ми заръча да се прибера по - навреме, че имало някаква работа да се върши.
- Щом трябва, наборе, тръгвай! Мъж, който не слуша жена си, все се е развел, или казано накратко - непослушание ...
  274 
Умният ще усети, ще проумее,
който пита,ще му се каже,
за суматохата под това вечно небе,
защо за живота е толкова важна.
Тестът нон стоп върви, ...
  176 
  445 
Сега съм тиха, много тиха
и някак все ми се мълчи.
Ресниците ми всичко скриха,
в пресъхналите ми очи.
Пожарища димят все още, ...
  236 
Този вятър ухае на теб,
а дъждът в очите
е звезден.
Между мен и ръцете ми
ти си топло усещане, ...
  566 
Предложения
: ??:??