14 642 резултата
Самуил не обичаше учителката по история Ева Терзийска. Тя се опитваше да му отрови живота – изпитваше го често и пълнеше бележника му с двойки. Другите учители знаеха, че ще става футболист и не му е до учене, а тя се държеше така, сякаш трябва да го подготви за кандидатстване в университет. Чудеше ...
35
Злото сечем, болката режем на Лиляна! - шептеше баба и само
аз чувах думите, които изричаше.
- Злото сечем, болката режем
на Лиляна! - повтори пак и хвана бебето за двете голи крачета, повдигна ги и сряза с малката ножичка невидимата нишка под тях.
Стаята, в която бяхме от половин час, миришеше леко ...
аз чувах думите, които изричаше.
- Злото сечем, болката режем
на Лиляна! - повтори пак и хвана бебето за двете голи крачета, повдигна ги и сряза с малката ножичка невидимата нишка под тях.
Стаята, в която бяхме от половин час, миришеше леко ...
89
2
2
Дворът беше избухнал в зеленина и цвят. Пролетта нежно беше омаяла светата обител. Слънцето, сияйно и силно напичаше старите керемиди, купола и камбанарията. Кръстът стърчеше гордо и изпъкваше на яркото синьо небе.
Каменната бяла пътечка пред дувара се виеше и в двора. Тук - там беше откъртен и няко ...
Каменната бяла пътечка пред дувара се виеше и в двора. Тук - там беше откъртен и няко ...
124
3
3
Пристъпвах по каменните плочи към заветния край. Не можех да повярвам, че денят бе настъпил. Денят, в който светът ми се бе сринал на прах. Мъдрите в рода ми се опитаха да ме подготвят. Напразно. В този момент всякаква подготовка излетя от мислите ми. Опиатът вече не действаше. Адреналинът бе превзе ...
95
2
Лили бързаше много. Подреждаше масата, като вземаше по няколко неща от кухнята, но все пак не успя да оправи всичко навреме.
- Ехоо... Лили, прибрах се!
- Идвам, Емо! - викна тя и с разтреперана ръка постави чашата за вино на масата.
Приглади косата си, пое дълбоко дъх и се опита да се успокои, дока ...
- Ехоо... Лили, прибрах се!
- Идвам, Емо! - викна тя и с разтреперана ръка постави чашата за вино на масата.
Приглади косата си, пое дълбоко дъх и се опита да се успокои, дока ...
126
9
Беше притихнала неделна декемврийска вечер. Снегът се сипеше на парцали по мокрия стар площад. Сградата на Народния театър стоеше величествено и спокойно в дъното на площада, встрани от главната алея на парка, но оживлението на тълпата пред нея предричаше рязък обрат. За миг се поколебах, но здраво ...
129
1
6
Пътища има всякакви.
Физически и нематериални, дословни и преносни, такива по които ти се върви, и такива, които са ти втръснали от вървене.
Сутрешни пътища, вечерни и нощни такива. Огрени от слънцето пътища, и пътища гонещи сянката.
Има прави пътища, криви пътища, кръгови пътища, хубави, лоши, с ас ...
Физически и нематериални, дословни и преносни, такива по които ти се върви, и такива, които са ти втръснали от вървене.
Сутрешни пътища, вечерни и нощни такива. Огрени от слънцето пътища, и пътища гонещи сянката.
Има прави пътища, криви пътища, кръгови пътища, хубави, лоши, с ас ...
91
4
4
Част 2
- Знаете ли, че тибетските монаси ползват телепатичен месинджър по между си?
- Какъв, какъв месинджър!? – възкликва някой в най-лявата редица, процъква няколко пъти с език и с кисело иронични нотки в гласа продължава - А бе господин Цветарчев… То в Тибет едва ли и до ден днешен има интернет!? ...
- Знаете ли, че тибетските монаси ползват телепатичен месинджър по между си?
- Какъв, какъв месинджър!? – възкликва някой в най-лявата редица, процъква няколко пъти с език и с кисело иронични нотки в гласа продължава - А бе господин Цветарчев… То в Тибет едва ли и до ден днешен има интернет!? ...
152
2
10
Събуди се към полунощ. Вече му беше навик. От месец си чатеше с една поетеса в нета. Стана внимателно от леглото. Опитваше се да е тих. Загърна добре охраненото си тяло в новият халат - коледен подарък от жена му. Студеният теракот прониза босите му крака, но стисна зъби. Нямаше време да търси чехли ...
176
2
20
Това вълшебство ми се случи малко преди пубертета. Вече не вярвах нито в Дядо Коледа, нито в чудеса. Знаех, че родители и роднини слагат подаръците под елхата и поне от две години вълнението ми около коледните празници се беше изгубило. Не, не бях казала сбогом на детето в мен, но си мислех, че вече ...
69
2
Господин Цветарко Светлинчев
Част 1
Завърших за ландшафтен инженер в Софийския - почти с пълно отличие. Заради добрия успех ме включиха към Еразъм - програма магистратура в Нидерландия - специалност „Адаптация на екзотични растителни видове към умерените географски ширини.“
Еее…
Да! Да! Да! ...
Част 1
Завърших за ландшафтен инженер в Софийския - почти с пълно отличие. Заради добрия успех ме включиха към Еразъм - програма магистратура в Нидерландия - специалност „Адаптация на екзотични растителни видове към умерените географски ширини.“
Еее…
Да! Да! Да! ...
61
3
Суингър
Модерно стана някак напоследък да слагаме на някого кордон; Отбягвах с дни - жената на съседа, не пиех с нея денем Периньон. Страхувах се, че мога и към нея, случайно да покажа интерес. Усещах че безумно я копнея, от миналия век… та чак до днес.
Съседът ни не беше много свестен, но аз не мож ...
Модерно стана някак напоследък да слагаме на някого кордон; Отбягвах с дни - жената на съседа, не пиех с нея денем Периньон. Страхувах се, че мога и към нея, случайно да покажа интерес. Усещах че безумно я копнея, от миналия век… та чак до днес.
Съседът ни не беше много свестен, но аз не мож ...
174
1
11
В бара беше шумно. От тълпата около мен се различаваха откъслечни гласове и музиката свиреше от една тонколона, разположена точно срещу мен. Не казвам, че шумът бе неприятен. Нали затова бях дошъл в бара - за да съм сред хора. Ей така - да си поприказвам с някой и нещо да се случи. Какво бе това “не ...
108
3
3
Боян избягваше най-популярните маршрути. Като момче бе посетил най-известните дворци, музеи и паркове в няколко европейски столици, но всяка ескурзия го беше разочаровала. Той не бе споделил това на никого. Все пак тези забележителности бяха едни от най-известните в света и всички около него ги прев ...
177
1
Бях срязал грижливо с джобното си ножче задния край на пурата. Поднесох пламъка на малкия CLLIPER към началото, докато не се появи игриво червено въгленче и струйка тънък сивкав дим. Ритуал на който отдавах част от времето си. Да, отчитах, че е грешка, но я правих с финес и стремеж към съвършенство. ...
84
4
ЗАЛЕЗ СЛЕД НОЩТА
от Валентин Стайков
Трупът на дъщеря ми, окървавената ѝ малка рокличка…
***
Луната чертаеше сенки на руините отвън по голите стени на тъмната ми стая. Съзнанието ми се завръщаше постепенно и ми бяха нужни няколко секунди да разбера къде съм. Студът се процеждаше в мен и мокрият ми п ...
от Валентин Стайков
Трупът на дъщеря ми, окървавената ѝ малка рокличка…
***
Луната чертаеше сенки на руините отвън по голите стени на тъмната ми стая. Съзнанието ми се завръщаше постепенно и ми бяха нужни няколко секунди да разбера къде съм. Студът се процеждаше в мен и мокрият ми п ...
186
Днес е ден 12-и откакто не съм я виждал. Последният път прекарах фантастично с нея, но това беше преди да стана толкова категоричен в решенията си.
Погледнах я отново през стъклената витрина на магазина – о, как изглеждаше съблазнително. Тези мехурчета, които танцуват по нейната тънка стъклена форма ...
Погледнах я отново през стъклената витрина на магазина – о, как изглеждаше съблазнително. Тези мехурчета, които танцуват по нейната тънка стъклена форма ...
53
Обичам да чета книги. Още в началните училищни години с лекота надхвърлях задължителния, летен списък и се опитвах да се напъхам в „неподходящи” за мен (според библиотекарката) литературни сфери. И от тогава, смея да твърдя, книгите ми създадоха един свят, в който бягах от нерадостите около мен и ми ...
204
10
17
Срещата им в кафенето вървеше леко и без телесни травми. Макар че редникът в началото се озърташе наляво – надясно, така и не се появи съпруг, който да осуети намеренията му и изобщо в онзи час това беше най-малката му тревога. Добре започна всичко. Атмосферата в кафенето му хареса. Беше ѝ взел от ц ...
152
4
16
Те двамата, мъж и жена живееха в къща с двор, а по оградата се виеше бръшлян. Имаха прозорци до пода и заниманията им трудно оставаха скрити за всеки, който би надникнал над оградата. Тя бе млада и руса, с небрежна прическа и седеше в инвалидна количка. Жестовете ѝ бяха нервни и отсечени, съвсем неп ...
111
1
1
Мъжът излезе от къщата и бавно се качи в Мерцедеса, който беше паркиран пред нея. Погали нежно блестящата, гладка кожа на седалката и си помисли, че усещането е същото като от нежните бедра на русата мацка от снощи.
Добре се позабавлява с нея, остави ѝ малко синини, но пачката с банкноти ще запази м ...
Добре се позабавлява с нея, остави ѝ малко синини, но пачката с банкноти ще запази м ...
163
1
8
Борис познаваше тази жена по физиономия. Спомни си, че я беше загледал веднъж, даже му се беше приискало да я заговори. Хубава беше, несъмнено. Стройна фигура, дълга права черна коса, бледо лице с меки черти.
Но красавицата представляваше ужасна гледка, което го потресе и дори уплаши. Настроението м ...
Но красавицата представляваше ужасна гледка, което го потресе и дори уплаши. Настроението м ...
68
Някога, сред хълмовете на средновековна Германия, се издигал прекрасният замък Вайнсберг. Жителите на замъка си живели средновековния живот по най-добрия начин - окачвали гоблени, ядели хляб, твърд като броня и вероятно спорели чия коза на кого принадлежи. Докато не ги сполетяло бедствие: появила се ...
114
5
Шефът ги пусна по-рано от работа. Истинско чудо. Не й се прибираше в къщи като типично семейна жена. Трябваше да убие времето. Влезе в едно малко, но уютно кафене. Никога не беше сядала тук, а и сама?! Пази боже като изоставена или търсеща мъж. Усмихна се на снобското си мислене. Почувства се особен ...
150
2
11
Напрежението във въздуха беше осезаемо, плътно като пушек, полепващ в дробовете при всяко вдишване. В слабо-осветеното помещение с висок таван и полиран мраморен под се чуваше само тихото мърморене, докато гостите се размърдваха по местата си. Дълга маса се простираше от единия край на стаята до дру ...
123
2
4
Постепенно аранжирахме терасата й с кашпи петунии, мушката,латинки, малко дафиново дърво подкастрено като топка, някакво пълзящо растение с дребни цветчета. Засмях се на идеята си за фикус, но нали в градинката пред нея имаше огромно дърво, имаше и палми вашингтония. И на масичката и ратанови фотьой ...
107
3
Парчето желязо се впиваше в плътта му, остра пронизваща болка пъплеше по нервните му окончания. Сълзите напираха сами, глухи стонове раздираха гръдния му кош. Беше преследвал едно хитро зайче още от сутринта и тъкмо го беше приклещил до няколко скали, когато попадна в стар капан за вълци. Страшното ...
107
1
А те се скупчиха виновни на пода...
Тръгнах надолу с езиче и устни, опипвах с устни, гъделичках с езиче. Мечтаното хълмче, потърах го нежно,... и нагоре към снежните топки, ръцете ми обгръщаха полукълбата, притискаха ги нежно, тя се поразкрачи малко за устойчивост, пипнах и размачках...Албена само и ...
Тръгнах надолу с езиче и устни, опипвах с устни, гъделичках с езиче. Мечтаното хълмче, потърах го нежно,... и нагоре към снежните топки, ръцете ми обгръщаха полукълбата, притискаха ги нежно, тя се поразкрачи малко за устойчивост, пипнах и размачках...Албена само и ...
116
2
ПРИЯТЕЛИ
„Морето само смелите обича“-това чуваше всяка сутрин Точица, като излизаше от къщи. Все още не можеше да разбере защо това е толкова важно за майка ѝ. Какво значи да си смел? Ами, ако си само хубав? Или умен? Или можеш да плуваш най-бързо от всички? Това не е ли важно?
Точица беше малка ора ...
„Морето само смелите обича“-това чуваше всяка сутрин Точица, като излизаше от къщи. Все още не можеше да разбере защо това е толкова важно за майка ѝ. Какво значи да си смел? Ами, ако си само хубав? Или умен? Или можеш да плуваш най-бързо от всички? Това не е ли важно?
Точица беше малка ора ...
64
Помълча за миг, вторачи се в чашата пред нея, пое си въздух и продължи монотонно...
Връща се наш Ванчо една вечер, подпийнал
- Албено, искам да се оставим,...аз харесвам Мяланка,... на Мяланка, онаковата рошава, пък ти нямаш нищо...Най-добре е да се оставим...Мяланка е бебена от мене
Гледах го като ...
Връща се наш Ванчо една вечер, подпийнал
- Албено, искам да се оставим,...аз харесвам Мяланка,... на Мяланка, онаковата рошава, пък ти нямаш нищо...Най-добре е да се оставим...Мяланка е бебена от мене
Гледах го като ...
108
4
Тя прихна да се смее.
- Наздраве тогава,...да не му мине отново годността
Звън на чаши и кръстализираната течност потъна в гърлата ни. Пийнахме и студена водичка.
- Не е лошо така - констатира тя- А аз все отпия набързо глътка, халцъкна няколко пъти
Загледах се за пръв път в него. Наистина добре изг ...
- Наздраве тогава,...да не му мине отново годността
Звън на чаши и кръстализираната течност потъна в гърлата ни. Пийнахме и студена водичка.
- Не е лошо така - констатира тя- А аз все отпия набързо глътка, халцъкна няколко пъти
Загледах се за пръв път в него. Наистина добре изг ...
129
4
Той взе сметката за тока, разгледа я и побесня. Отиде в кухнята при жена си, която готвеше. Шумът на пуснатия ширм го вбеси – това добавяше още пари към сметката за ток другия месец.
-Виж!
Тя се стресна щом го видя. Зпочна да трепери, знаеше какво ще последва.
-Аз, не, аз...!
-Колко пъти ти казвам д ...
-Виж!
Тя се стресна щом го видя. Зпочна да трепери, знаеше какво ще последва.
-Аз, не, аз...!
-Колко пъти ти казвам д ...
159
На другата сутрин, Марина търкаше сънливо очи и сложи самуна, сиренето, сланината, чушките и доматите на паралията. Седеше на трикракото столче и чакаше брат си. Майка й шеташе тихо из двора. Симо се появи на вратата, разкърши рамене и седна.
- Добро утро, Маре.
- Добро утро, бате.
- Изгладнял съм к ...
- Добро утро, Маре.
- Добро утро, бате.
- Изгладнял съм к ...
157
2
10
Театър "Свят" с прогнилите си и жално проскърцващи дъски на някога славната сцена. Сцена събирала пред себе си голямата Софийска публика, ставаща на крака и бурно аплодираща, викаща на бис. Някакви стари лаври, някогашна позабледняла слава. Прашни костюми и ъгли с необезпокоявани паяжини, раздран ки ...
87
1
Още щом я видя, той почувства нещо което досега му беше непознато. Буйният нрав и мъжкото му самочувствие, не го напускаха нито за миг..По една случайност тя беше с момиче, което той познаваше.
”По-лесно ще се наредят нещата.”- помисли си той и се изстреля към „мишената”. Отблизо тя беше още по-крас ...
”По-лесно ще се наредят нещата.”- помисли си той и се изстреля към „мишената”. Отблизо тя беше още по-крас ...
106
Там, между двата хълма , където стария, разнебитен път правеше остър завой и започваше буковата гора, бяха спрели два джипа.
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, извес ...
Свечеряваше се. Няколко набити човешки фигури се забелязваха около тях.
Една, свита на кълбо , лежеше на земята.
- Кроки, кво ше го правим тоя?- запита една от фигурите, извес ...
117
1
2
В неделя чаках на изхода на метростанцията. Тойотата беше паркирана на буферния паркинг, чиста и свежа ,почистена в съботния ден. Термоси с кафе и студена вода, по две шоколадени вафли, букетче три невенчета с червена панделка.
- О, здравей, имам три минути до 11 часа- изчуролика гласчето на Албена ...
- О, здравей, имам три минути до 11 часа- изчуролика гласчето на Албена ...
125
1
5
Крачетата на Кора танцуваха под масата, докато тя размахваше лъжичката и разпалено обясняваше на майка си ..
- И да знаеш, там имаше една … абе една котка като тигърче, така скачаше и преборваше друга черна, е беше черна, ама на нослето си имаше бяло петно като … Отиваме нали ! …
- Изяш си закуската ...
- И да знаеш, там имаше една … абе една котка като тигърче, така скачаше и преборваше друга черна, е беше черна, ама на нослето си имаше бяло петно като … Отиваме нали ! …
- Изяш си закуската ...
104
4
„С чего начинается Родина”
Съветска песен
Ех, господа бизнесмени, ще се роди ли след век друг Пеньо Пенев, за да извика гордо: „Кой казва, че мойта Родина е бедна?” Едва ли! Нима може Човекът обоначен от мизерия, немотия, притиснат от алчните корумпирани акули да вдигне глава към звездите, към тази ...
Съветска песен
Ех, господа бизнесмени, ще се роди ли след век друг Пеньо Пенев, за да извика гордо: „Кой казва, че мойта Родина е бедна?” Едва ли! Нима може Човекът обоначен от мизерия, немотия, притиснат от алчните корумпирани акули да вдигне глава към звездите, към тази ...
211
2
33
Позвъних й чак в петък вечерта.
- Албена, не исках да те притеснявам през седмицата, искаш ли утре след работа да се видим
- Да може, до 14 съм на работа, какво ще кажеш в 18 часа на Синтагма, изхода на метрото в градинката - решително отговори
- Добре, ще се чакаме там в 18 часа - съгласих се.
Е, н ...
- Албена, не исках да те притеснявам през седмицата, искаш ли утре след работа да се видим
- Да може, до 14 съм на работа, какво ще кажеш в 18 часа на Синтагма, изхода на метрото в градинката - решително отговори
- Добре, ще се чакаме там в 18 часа - съгласих се.
Е, н ...
129
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
