14 541 резултата
Един ден в твоята стая ще влезе едно момиче.
Ти няма да го чуеш и то тихо ще пристъпи зад гърба ти.
С малките си нежни длани ще затвори очите ти. Ти ще вдигнеш нагоре ръце и ще докоснеш лицето му. Не, това няма да бъде докосване! Това ще бъде вик – дълго сдържан и носен в сърцето, вик към огряните о ...
  28 
Вятърът разпиля пожълтелите есенни листа в двора на малката църква, когато Жени изкачи стъпалата и се отправи към входа на храма. Няколко зле облечени деца се спуснаха към нея с молби да им даде някоя стотинка. Тя изпълни желанието им, без да се замисли. Просто искаше да се отърве от тях и да се отд ...
  99 
Капките студен есенен дъжд се стичаха по последните жълто-кафяви листа на големия дъб. Хълмовете в далечината бяха някак тъжни на фона на сивото небе. Гората притихна. Само стъпките на краката ѝ, обути в сиво-кафяви обувки се чуваха наоколо. Тя вървеше бавно, а дъждът се стичаше по мократа ѝ тъмно к ...
  54 
Вятърът виеше из тесните калдъръмени улички на село Лещовица. Небето беше потъмняло зловещо, натежало от обещанието за дъжд, а въздухът беше гъст от аромата на влажна пръст и лавандула. Внезапната промяна на времето не беше необичайна през лятото, но тази вечер във въздуха се усещаше нещо различно. ...
  121  12 
-Пич, ще го утрепя този малкия, казвам ти!
-Защо? – попитах аз.
-Нещо прави със Таня, знам! – отвърна Алекс.
-Защо го караш да стои с нея тогава? Пък и той е само на единадедест, няма как да прави нещо!
-Знам, че е на единадесет! Не ми казвай, че няма как! Викам го да я пази, защото тя не може да ст ...
  139 
Тъмна нощ. Пирина тихо ехтеше из горите си. Трепнеше в разгар от тревога за момък, който стъпваше с нозете си из нея. Сякаш планината искаше да го предупреди, че нещо той бедува. Из дробовете ѝ на планина и на гора, се скиташе вълчица: бяла като сняг, очи сини като небесата и нрав като на човек, кой ...
  72 
На последното събиране с класа от гимназията дойдоха около десетина човека, което само по себе си, не беше зле. Поговорихме си - поне с хората около мен, за два-три часа. Изглежда всеки бе намерил някакъв път в живота, даже и тези, които навремето съвсем ги бях отписал, като вероятни да направят нещ ...
  75 
В неосезаемите равнини, където небесата се срещаха с ръба на тъмнината, съществуваха две извечно противопоставени царства: Небесното царство на светлината, където ангелите се рееха с лъчисти криле, и Бездната на сенките, дом на демони, родени от огън и злоба. Тези две царства бяха разделени от невид ...
  54 
В една от онези вечери на Камен бряг тя го чакаше в пещерата. Бяха се настанили в нея от няколко дни и вече чувстваха с всичките си сетива, че са точно там, където искат да бъдат. Сливаха се със звездите, с тишината на голото поле, с вечния тътен на трийсет метра под краката им и с малките необитаем ...
  57 
Нощта беше тиха и спокойна, сгушена в меката прегръдка на есента. Светът наоколо изглеждаше притихнал, сякаш дори природата спираше дъха си за миг. Тъмни облаци полека се стелеха над града, покривайки звездите, а малките светлинки от уличните лампи разсичаха мрака като далечни маяци. Въздухът носеше ...
  64 
На двете предоставени снимки се вижда малка статуетка на кон в изправена поза на задните си крака. Конят е със специфична украса по тялото, наподобяваща защитна ризница или покривало, което обикновено се асоциира със средновековни или военни коне. Основните характеристики на статуетката са:
Поза на ...
  44 
Спомни си разказите от детството, предадени му от стари хора и баща му. За безкрайни топли равнини, някъде отвъд голямата вода. Сега навън бошуваше страховита снежна буря и той трябваше да се спотайва в малката пещера с вертикален изход (комин). Беше останал
съвсем сам, откакто умря жената, с която ...
  60 
Барманката го гледаше притеснена. Приличаше му на невинно и плашливо зайче. До края на летния сезон щеше да е в леглото му, но това беше друга тема. Сега му подаваше телефона.
- Обажда се някакъв данъчен. Спомена за задължения.
Той се подсмихна и взе уверено слушалката. Не му беше за първи път да го ...
  167  12 
Сирената виеше отчаяно над главата ми. Въпреки това едва помръдвахме. Пронизителният й плач проникваше в мислите ми, заливаше ме с усещането за нещастие.
На носилката пред мен лежеше 18-годишно момче. Последният, когото извадиха жив от реката. Първият, който беше скочил вътре. Странна поредица от съ ...
  121 
Тъмна нощ. Здрачът бе обгърнал като истинска майка в прегръдката си нощта. Звезди заискряха по тъмния небосвод. А луната заогря един кораб, който се носеше плавно по водите на едно обширно море.
-Тате! Тате! Разкажи ми историята за мама пак! Моля те!- чуваше се детски глас от една каюта. Това бе гла ...
  77 
По желание на Светличка, не съм забравила! Още когато писа коментара за продължение ми светна, и днес намерих време да го напиша 😊
или
ИЗКУШЕНИЯТА МОЖЕ И ДА НЕ СА РУСИ
- Шефе, извинявай, налага се спешно да тръгна! Соня, жената на Гената, май ще ражда, а той е в Бургас, майка му на работа, баща му н ...
  114 
Обадих се от Атина на родителите си, обясних им за Катерини, за намеренията ни. И като всички родители , те много се зарадваха.
Уговорихме си среща след седмица с колите на ферибота в Аркитца.
Позвъних на Катерини.
- Приемаш ли гости, на ферибота сме
И докато обясня с кой, защо, двата ферибота се ср ...
  110 
Погледът й блуждаеше из стаята, дали търсеше изгубеното.
- И изведнъж - продължи Катерини - Приятен мъжки глас ми се обаждаше, че поръчаната стока е натоварена на ферибота за да я очаквам. Исках да видя този човек и казах, че нямам възможност да ида на пристанището, дали може да донесе стоката той. ...
  93 
РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН И КАЧЕН ОТ САМИЯ АВТОР!
Когато се събудих в онзи ден, вече усещах, че нещо не е наред. Въздухът беше пропит с нещо неуловимо, което караше сърцето ми да бие по-бързо, сякаш предчувствието за беда ставаше осезаемо. Градът, винаги шумен, днес изглеждаше безжизнен. Хората, обикновено ...
  72 
Предговор: Скъпи читателю, на прага си да прочетеш пресните( топли, топли! ; парят-не се барат) изсмукани от пръстите на авторката опити да бъде забавна, вършейки една ежедневна дейност, която се налага на всеки от нас да извърши рано или късно, а именно- чистенето на банята. И понеже, като всеки ув ...
  116 
Трябваше да направи нещо ,за да победи праведният Бог .Хората вече бяха съблазнени и познаваха греха /Адам и Ева/. Луцифер седеше замислен в мрака и сините му езерни очи блещукаха . Красив мъж ,паднал Ангел ,той беше изкушил Земните и Неземни цеда .Но всичко си имаше цена ,загубилите в битката с гре ...
  69 
Имаше красива, гъста, русолява коса, която с годините на места бе с бели къдрави букли, които я правеха сякаш още по хубава от преди десет години.
Очите, сини, проницателно наблюдавах изгрева.
Как силно желаеше този мъж!
Трепетно сърцето се вълнуваше подобно на морските вълни.
Засмя се тихо, когато ...
  99 
Когато Хачи заразказва
(Разказ от името на Хачи)
Тъмна есенна нощ е. А аз се намирам в малка клетка за животни. Студено е. Чувам как вятърът кара листата на дърветата да шумолят, да зъзнат от студ . И аз като тях целия трепна: от страх, от леденото време и от уплаха.
Клетката ми за животни е поставе ...
  103 
Така и направихме. Седнахме на едни камънаци загледани в лунната пътека по водата.
Ръката й бе на бедрото ми.
- Петро, аз те попитах за кирия Катерини, а ти не - въздъхна тя - Знаеш ли, тя ми е леля и майка.
Преди години, като патриархално семейство, няколко таверни, кафенета, хотелчета са били семе ...
  124  10 
&
Вероятно и мнозина други като мен по пълнолуние трудно заспиват. Не съм веща в астрономическите науки, но предполагам по-интензивно излъчената светлина възпира отделянето на мелатонин – хормона на съня. Преди десетина дни имахме възможност да наблюдаваме суперлуна в нощното небе. Мнозина от нас я ...
  63 
Наближавахме безлюдна автобусна спирка.
- Ето тук може да спреш - посочи тя към спирката усмихвайки се - Живея наблизо и знам пътя, а знаеш ли какво не направихме, не си разменихме телефонните номера, ще ми го дадеш ли
Продиктувах десетте числа, моят мобилен звънна.
- Аз съм, да видя дали правилно с ...
  103 
Тъкмо се прибрах в къщи след горещия и доста напрегнат ден. Климатикът жужеше приспивателно. Оха, ще ударя едно узо с дзанзики с повече чесън за дезинфекция и зехтин, да се къпя ли, аме всекидневното къпане не било полезно. Ами ако намирисвам,... тогава се пръскам с дезодорант и се получава чудна см ...
  116 
Денят бе горещ, а пясъка под краката ми пареше. Но аз се инатях и ходех по него на бос крак. Обожавам морето и плажа. Но отдавна моретата на родната ми планета бяха замърсени, за това всяка година ходехме по мъжки на море на една отдалечена планета „Земен рай“. Тук нямаше зима. Планетата се издържаш ...
  115 
Ангелът приличаше повече на птица, отколкото на човек. Всъщност, ако някой с малко извратено чувство за хумор беше решил да превърне Клаудия Шифър в синьокрак рибояд, резултатът щеше да бъде точно такъв – остроскулесто, синеоко лице с бухнали тъмноруси къдрици; розови, сякаш лепкави от прекалено яде ...
  120 
Боян Митов бе богат петдесетгодишен търговец, вдовец, без деца. Загубил жена си преди три години, той бе потънал в дупката на самосъжалението. Гледаше на околния свят с едно тихо безразличие. Не беше нито щастлив, нито нещастен. Осъзнаваше, че е едно сиво и никому ненужно петно върху цветната картин ...
  298  10  22 
Дълго гледам как Емилия се отдалечава, но не тръгвам след нея. Когато идвахме тук преди, винаги си помагахме с катеренето по камъните, които разделяха малкия и усамотен плаж от външния свят. Сега обаче знам, че тя няма да поеме ръката ми и нито една от нас няма да дойде тук отново. На мен ще ми липс ...
  211 
Крехките създания се бяха настанили удобно в ложето си. Сутринта се отваряше бавно и се усещаха съзидателните лъчи на слънчицето. Бяха притихнали, не се движеха. Природните миниатюри обитаваха в прохладата на цветя и ароматни треви. Благодарение на природата те попаднаха в периода на еструс. А лудия ...
  59 
Поредната скучна вечер беше прегърнала града в обятията си, когато се случи за пръв път. Някои хора вечеряха по това време, други вече спяха, трети потегляха към клуб, четвърти вървяха по улицата. Изобщо – животът си вървеше нехаещо и с известно доза мазохистичен непукизъм, когато светът за първи пъ ...
  73 
Валеше като из ведро!Мокрите капки се стичаха по стъклата на спирката , където чакаше тролея, минаваха през дупките се стичаха по лицето й и по ръкавите на коженото яке ,с което беше облечена .Чакаше вече почти час ,но нищо не идваше ,само профучаваха една- две коли ,а дъждът ставаше по-силен !В дал ...
  84 
Зяпах отегчено някакви проспекти за тенис кортове, нерде изложбена галерия, нерде обзавеждане за тенис кортове. Какво ли е намислил собственикът, кир Димитрий Лазарос, та секретарканта на мен закарфичи проспектите...
Машинално посягах към фрапето, смуквай през сламка студената течност, ох Зорба, ти ...
  111 
Един ден г-н Кокорчев се поминал от старост и отишъл на оня свят. За съжаление имал много грехове и затова се озовал в ада. Там доволен и щастлив го посрещнал главният дявол.
- Какво ще желаете господине? - попитал иронично.
Всеизвестно било, че в ада грешниците нямат никакви права, а само задължени ...
  161  14 
Страшната жега принуди Ивелин да се скрие на сянка в подлеза. Според табелата на спирката автобусът, който той трябваше да хване, щеше да пристигне след 17 минути, така че имаше предостатъчно време за купуване на вода и нещо за хапване.
Той припряно развъртя капачката на бутилката и започна да лочи. ...
  121 
Гордата вълчица
(История за една първа взаимна и чиста обич)
Тяхната история започна есента на 2007 година, месец септември. Всичко се случи още ,когато бяха ученици в средното училище. Той не подозираше, че тя имаше симпатии към него. Даже той я отбягваше, в продължение на годините съдбата ги събра ...
  447 
И днес времето обещаваше да е топличко, слънчево и изпълнено с много обич.
Пръскахме се отново из водата, гмуркахме се един към друг, ръцете ни вече се застояваха по-дълго по другото тяло, галеха или пощипваха нежно. Тук-там под чадърите се виждаха и други кемперуващи, но нали е море, почивка и безг ...
  90 
РАЗКАЗА Е ПРЕВЕДЕН И ПУБИКУВАН ОТ САМИЯ АВТОР.
Преди началото на този разказ се препоръчва да прочетете разказа „Тъмният приятел“ , тъй като този разказ може да се счита за продължение на тези събития. Приятно четене!
ШАМАНЪТ И ДЕМОНЪТ
ДЕЛО НОМЕР 3
ТЪМНИНАТА ВЪТРЕ ...
  81 
Предложения
: ??:??