- Артър, ще можеш ли да гледаш дъщеря ми за седмица? Тя е достатъчно голяма, да се гледа и сама, но все пак искам да има някой с нея, докато ме няма - Не се справях добре с малките деца, но Джо беше направил толкова много за мен, че се чувствах задължен да му помогна. А и едва ли му е лесно да я гледа сам и да работи.
- Не би трябвало да има проблем. Ще си взема почивка следващата седмица.
- О, няма нужда. Трябва само да ù правиш закуска и да спиш в апартамента. Дори не е нужно да си в нейната стая.
- Страхотно! - усмихнах му се.
***
- Радвам се, че ще си ми съквартирант, чичо Артър! Ще те запозная с Дипсидел и Летатич! - Големите ù черни очички шареха весело.
- Кои са те?
- Плюшеното мече. Не знам защо не го кръсти просто Динки като нормалните деца - каза Джо. - Тук е фурната. Държим приборите тук. И! Ако ви трябва нещо, звъннете. Аз тръгвам - Джо отключи вратата и излезе.
- Той няма да се върне - каза Ани с широка, щастлива усмивка.
- Защо?
- Защото вече ще е твърде късно.
- Ще се въ ...