Беседите
Откакто съм тук – в санаториума, освен за санитари с моите братя по съдба водим и много дълги и логични беседи. Беседи за науката, беседи за политиката, спорта... хората и други такива наши си работи.
Както винаги всичко бива опропастено от онези дебели хора с белите манти и шоковите палки. Тяхната необразованост и агресивност... тя граничи с истинската простота – Вашата простота. На „нормалните хора”. Отхвърляйки ни, отритвайки ни тук – в санаториума (мразя да казвам лудница понякога) Вие си мислите, че сте изчистили мръсните си души и ще ни докарате нещо добро. Да, почти сте прави. Захвърляйки ни тук – между четири меки стени Вие се успокоявате. Но не и ние. Нашите души са будни и не спят, докато Вашите са изпаднали в дълбоката летаргия. Търсите райската врата за да почукате на нея... е, моята райска врата е под номер 12 – това е моята стая. Но не ми се говори за Вас...
Преди няколко дни, когато ни бяха пуснали на разходка в двора, всеки си беше намерил занимание. Аз отново ...