17.10.2009 г., 11:00 ч.

* * * 

  Проза » Разкази
1117 0 19
3 мин за четене
Среднощна разходка с моя най-добър приятел...
Не е чудно, защо наричат кучето, “най-добрият приятел на човека”. Тяхната лоялност, интелигентност, отдаденост и привързаност са невероятно обогатяващи. За собствениците на кучета, нищо не може да се сравни с удоволствието от дългата разходка в свежа пролетна утрин. Цялата любов, която вложите, кучето ще ви възнагради десеторно.
То никога няма да – излъже, предаде. Кучето винаги е искрено, има съвест. То би умряло заради теб, идва, когато го повикаш, не го е срам от теб, ако си облечен без вкус, няма да те остави заради по-хубав или по-богат стопанин.
Ако един път нахраниш едно куче – десет пъти ще дойде с теб, без да му даваш нищо, а на един човек десет пъти да му помогнеш и един път да не му свършиш работа – той ще се обърне и ще ти бъде цял живот враг.
Преди около две години отидох да си взема кученце. Видинският д-р Костов ми го препоръча. Бяха се родили в София, но в момента се намираха в едно близко селце до Видин. Отидох и стопанинът ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Предложения
: ??:??