Беше топла майска утрин. Върху клончето на една липа, блестеше малък пашкул от коприна. На долния му край, бавно се разтвори дупчица и от нея се подаде много любопитна глава, с големи фасетъчни очи. Сантиметър по сантиметър до обяд, излезе пеперуда със сгърчени не оцветени крила.За още няколко часа те станаха прелестни с множество багри, защото слънцето и въздухът вършат чудеса.
Вече наближаваше залезът и пеперудата се понесе във въздуха.Не беше прелетяла и няколко метра, когато задуха силен вятър, който я запокити в близкия свинарник. Той бе с много кал и тиня, а бедното създание падна в тях и от прелестта му останаха само кални ципи.
Пълзейки бавно, се изкачи на оградата, като на няколко пъти грухтящите прасета се опитаха да я изядат.
Нощта беше настъпила и пеперудата си остана все още мръсна.
На следващия ден при изгрев, имаше надежда да полети отново, но две прасета боричкайки се я напръскаха с нова порция кал.
И така минаваха ден след ден, но в неразборията на свинарника не се нам ...