10
elena63: idvam
alone: kakvo?
elena63: idvam na gosti pri teb.
alone: ne,ne idva6!
elena63: znam te kade si. Utre 6te sam pred vas. 4akai me po obed.
*elena63 has quitted the chat session.
Анастаси гледаше невярващо черния екран на монитора. Прочете отново написаното. После пак. Сдъвка го, усети сока му, вкуса му и го изплю. Не му хареса.
Анастаси живееше близо десет години сам, в една малка стая в центъра на града. Не се виждаше с никого. Живееше на пица и китайско, които си поръчваш по интернет. Доставчиците бяха свикнали да намират плик с пари до вратата. За тях Анастаси беше просто една бяла врата номер 18, трети етаж. Хазяйката понякога му оставяше кошница с плодове и разни други продукти. Тя го харесваше, защото беше тих и пазеше квартирата. А и си плащаше наема редовно.
Десет години самота. Анастаси стана и си взе душ. Той страдаше от някаква болест, някаква фобия – страх от хора. Когато излезеше навън, сякаш попадаше в Ада! Огромните сгради се превръщаха във кипящи вулкани, х ...