14 Февруари

Част 4: Здравей, Любов...

Беше сутрин. Навън беше студено, но в душата ú грееше слънце. Тя заспа с мисълта за него и се събуди със същата мисъл. Беше се влюбила в момче, чието име не знаеше, но ú предстоеше да разбере от картичката му. Взе я и зачете:

"Здравей, Любов! Да, сигурно се чудиш от къде съм знаел името ти преди да ми го кажеш, но това няма значение. Ти беше единственото момиче, което се влюби в мен самия, без да знаеш почти нищо за мен и моя живот. Влюби се в думите, в жестовете ми, а по-късно и в самия мен. Благодаря ти, Любов! Но знам, че ти не искаш моята благодарност. Искаш любовта ми. Съжалявам скъпа моя, но това не мога да ти дам. Не заради друго, а заради името ми."

С много обич: Момчето от сънищата ти

Любов остана без думи. Нима това е възможно? Нима всичко беше само един сън?     Тя се разплака. Беше намерила него там, в сънищата си. И точно там го беше и загубила... Както обичаше да казва той "каква ирония". Как е възможно? Всичко беше толкова реално! А и тази картичка... ако беше просто сън как бе получила картичката? Хиляди въпроси един след друг объркваха мислите ú. Тогава тя взе химикал и лист хартия и започна да пише.

Следва продължение...