16
Последните отблясъци на кърваво-червената лятна луна се стичаха по ъглите на прозореца ми, заминавайки си заедно с чувството ми за самосъхранение. След себе си оставяха малки лепкави капчици безвъзвратност. Затворих очи или ги отворих - не помня. Помня само луната, себе си и... нея. Не бях спал - отново, пушех - псевдозамислен и чувах как малките спомени от миналото се присмиват на сгърчената ми за-пореден-път-влюбила-се-душичка. Погледнах празната бутилка мавруд и се зарадвах, че не отвръща на погледа ми. Обратното би означавало, че е време или да приключа с пиенето, или да приключа със себе си, което всъщност е едно и също. Изгасих цигарата си и реших, че ще поспя и когато се събудя, всичко ще е размътен спомен, напомнящ за себе си само в краен случай, когато осъзнаваш за пореден път, че си безкомпромисно сам. И така, запътих се към леглото или то към мен. И тогава си спомних. Всичко. За нея, за мен, за миналото, за сега и пак за нея. Разплаках се. Не е честно, крещеше Питър през мен. Не е честно, крещях и аз, но никога не бих си го признал. Изтрих сълзите и се отдадох на мъничкото, което ми бе останало от Вчера.
Дългата и гарваново-черна коса, спускаща се като водопад по раменете и смешният зелен кибрит, с който палеше безумно тънките си цигари, малките и крачета, с които се носеше по земята като миниатюрна японска склуптура. Глуповат огледален танц, запленяващ те с безвремевата си простота, увиващ се около теб като лиана, от която не искаш да се освободиш. Думите, които изричаше и които аз повтарях... оставяйки ги да се плъзгат като мед по небцето ми. И, разбира се, мръснишки-сладките и 16 години, с които те залива от момента, в който я видиш, до момента, в който си тръгва, оставяйки те задъхан, разтреперен, смален. Тогава си напомних, че не съм Онова момче, което тя би обикнала. Онова момче, за което бях забравил, преди да я срещна. Онова момче, което си мислих, че бях някога.
Изгасих цигарата си и се запътих към леглото или то към мен. Затворих очите си или ги отворих - не помня.
Помня само нея.
© Светослав Николов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Браво, Пух. За другите ти неща казах, че ми трябва малко време, за да ги осмисля, но това ми подейства някак странно. Напоследък съм по-емоционална и определено стигна до сърцето ми това ти произведение.
-
Хубаво е!
-
"За да си онова момче, което то би обикнало, първо трябва да престанеш да пиеш и мозъкът ти ясно да отчита: ти ли отиваш към леглото или то към теб". Сравнението е много хубаво, но говори много за главния ти герой.
Има няколко изречения, които подсилват докъде е стигнал главният ти герой. Ако, главният ти герой, съвпада с тебе, то доста си пропаднал, но ако не съвпада, то ти си много добър психолог и добре си го описал. Предполагам, че е второто и те поздравявам за разказа. -
Искрени благодарности за коментарите.
-
Ех, превратности...
Харесва ми стила ти. -
Харесва ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Второ - готин разказ,кратък и въздействащ,интересен и ми допада как пишеш.
Глуповат огледален танц - не се сдържах просто да не го отбележа