... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.

     ...

     Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца дъщеричка (8,5 фунта), никаква даже стара, предизвикваща у приятелите завист поради родословното дърво (Чък беше потомък на един от двама братя-магнати) – нищо не се беше преобърнало в перпендикулярно русло от потока на съдбата на този трийсет и пет годишен, склонен към меланхолия, оплешивяващ мъж.

     ...

     Пътувайки обикновено за работа към офиса, той за кой ли път просто заскуча и задряма и за кой ли път просто се оказа ценен служител – да, за кой ли път, но и за пореден – не намери вътрешна сила, за да се изкачи нагоре по стръмната и хлъзгава стълба на успеха, задръстена до краен предел с потни кариеристи, да... че и дори по перилата, тази външна опора, която отдавна вече представлявше крайно дефицитна вещ.

     ...

     Е, какво да се прави – превърнал се, та се превърнал в огледало – Чък не предаваше на този факт голямо значение: малко ли неща могат да се случат с разума... Съществуват сънища, много реалистични, много различни... е, като този, например, което означава, че е възможно да продължиш да не мислиш за нищо и да продължаваш да печелиш пари там, където умееш да вършиш това най-добре от всички – да командваш нисшестоящите и да се подчиняваш на висшестоящите.