Влюбената сервитьорка 2
Произведение от няколко части « към първа част
Седни да си починеш. - ми казваше, правейки ми място на сепарето, до него.
- След малко, сега не мога. - отговарях, държейки халба с бира, или чиния с храна.
- Почти ти изядох дробчето, не се стърпях, извинявай. Да ти поръчам ли друго?
- Недей. - казах. - Може да си хапна от твоите хапки.
Той се усмихна. А аз летях като зашеметена винарка, ту към него, ту към хладилника, ту към градината. Помня, че носех една бяла риза, сини дънки с колан, за да не ми избягат. И бях брюнетка. С бретон.
Между пролуките той ме питаше, разни неща, общи приказки. Разглеждах го скришом. Беше по-хубав от американски актьор. Все по-отчетливо усещах шума от алармата си. Системата ми беше пред срив. През цялото време чувах пискащите, звуци че нещо става, но не бях в състояние да ги спра и всячески се стремях да не ми личи. Аз бях ракета лавираща между неговите трапчинки, а гласа му... Ах, този глас! Направо ме приковаваше в поза мирно. Само аз и той в празната зала. Какво ми говореше от онази маса, не спираше да говори, да можех сега да си спомня с точност, но не мога. Какво ме питаше? Аз какво отговарях? Също не знам. Но беше мил, искрен, спонтанен, непринуден. В нито един момент не успях да усетя нотка на пошлост, нито в гласа му, нито в очите, или в неговата усмивка. В онзи момент аз го почувствах като олицетворение на съвършенството - емоционално и физическо. Нямаше време разума ми да отсъди, дали греша. Все пак ние току-що се бяхме видяли за първи път и това беше отпечатъка от първото ми впечатление. Впечатлението не включваше имена, бяхме пропуснали да се запознаем.
Приятелят му разбира се дойде скоро, хапнаха, пийнаха, побъбриха и си отидоха.
Той беше един клиент и толкова. Това си повтарях, качвайки се в таксито към вкъщи. Просто един хубав мъж без име. Голяма работа!
Е, оказа се точно такава. След онази вечер, всеки по-млад мъж с неговия ръст в гръб беше той, но преди да се обърне. Две вечери вратата в ресторанта искърцваше, аз вдигах глава - влизаха, един след друг толкова различни лица, че вглеждайки се във всяко един от тях, започнах да забравям образа му. Размътваше се, загубваше очертания неговата усмивка, дори формата на очите му не помнех и това ме плашеше. Искаше ми се да го видя поне още веднъж, само за да разбера, дали не е илюзия, дали не съм се излъгала, дали не съм идеализирала един непознат. Молех се дори да ме разочарова, ако дойде, да бъде циничен, арогантен, фалшив мазник, или страхливец. Това беше преди третия ден.
На третия той се появи със зачервени очи. Чудех се дали ми се привижда, но не. Залата засвети. Пак същата походка, върви към мен едър висок, усмихнат до уши, дори трапчинките му са на място. Едва се сдържам да не се озъбя от радост срещу него, но от възгласа му смут обхваща бузите ми и ме парализира.
- Ето го моето момиче! - извиква и разтваря ръце. Сигурно и готвачката в този момент си е показала главата през дупката до го види. Той върви към мен с разтворени ръце. Аз стоя пред компютъра със смаян поглед. Направо ей сега ще се гръмна си викам. Ако излезе пияница, си удрям главата в стената и не искам никой да ме спасява.
Но по средата на пътя отпуска ръцете си. Владее се. Стои на безопасно разстояние от мен. Внимателен, учтив. Отдъхвам си, макар че очите му са станали зелено-розови.
- Здравей. - изричам - "ама че тъпо прозвучах " си помислям, но той не ме оставя да разсъждавам много и директно оформя историята. Приятелите му отишли на друг по-луксозен ресторант и той бил поканен, дори пийнал там за отскок, обаче нещо в обслужването не им харесало и затова ги повел всички обратно тук. И някакви суперлативи издрънка. А после един след друг изскочиха от такситата и нахлуха цяла дузина момичета и момчета по къси гащета и рокли, някои усмихвайки ми се, други ме поздравиха. Всички, освен него седнаха отвън на една голяма маса, направена като беседка. Аз си взех тефтерчето, менютата и тръгнах след тях. Той се беше изправил пред беседката и говореше с едното момче.
- Не ни трябват менюта, нали? - каза и посочи едно по-високо момче.
- Киреле, казвай кво шъ пиеш?
Кирил ме огледа, после него, личеше си че подозира приятеля си в нещо нередно. Чувствах се като пред разстрел, пред погледа на всички. По лошо бе от снимка за осми март в детската ясла.
- Ами ракия, много ясно. - най-после отговори Киро.
- Вожде, ти? - посочи друг по срамежлив.
- И аз.
Всички момчета поръчаха ракия.
Той ги събщи.
- Пет големи Стралджански.
Аз записах. Огледах момичетата, допускайки, че е възможно, някоя от тях му е гадже. Ама че смотана дума. Звучи като гардже. Коя ли е, чудех се. Те всички бяха хубавички, натъкмени и гримирани. Държаха се като баровки, като поръчваха скъпо, уиски, кръстосваха крачета, палеха цигара с маниер на актриси и ме преценяваха. Той най - после седна, до една от тях.
Врътнах се и напуснах погледите им. Влязох вътре, за да се събера. И дишах, дишах, дишах.
следва
© Силвия Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мхм...и аз следя с интерес,поздрав
. -
Поздравче: https://youtu.be/igDAd6eytL8
-
Благодарности, на всички за отделеното време! Вчера падна пролетно чистене и сега се захващам.
Марианче, благодаря ти.
Сенд, единият поне трябва да е по пухкав, иначе ще тракат като костенурки.
Лия, много си права, благодаря ти че си тук, искам само да вметна, че това разказче го пиша за забавление и учудващо, но ми подейства много добре. Започнах да се влюбвам в героя си отново. 😗
Слънчева неделя, приятели! Благодаря за любими. -
В очите на всяко влюбено момиче, мъжът е без кусури...Ала така и не го разбират това, не за друго, ами, често противоречейки си сами на себе си и правейки се на галантни, разчитат на хилядолетната максима за силния мъжкар. Героинята много ми допадна. Легна ми на сърцето момичето, особено с мислите си ,че не харесва думата "гадже". А и да работиш сервитьор, въобще не е лесно, макар често според мен да не е добре заплатена работа. Да се занимаваш с това и да можеш да лавираш сред различните индивидуалности на клиентите и шефа се изисква да притежаваш доста качества и акъл, иначе отпадаш или си оставаш гладен, ако се появи някой да ти издаде дробчетата. Чакам нататък и се местя да си довърша и другото.
-
Подобни разкази, създават погрешна представа в подрастващите момиченца, че готините мъже са високи, едри и с трАпчинки. Все едно, аз да внушавам на подрастващите момченца, че готините жени са с тънки талии и големи гърди.
-
Стралджанска? Ракия?
А невлюбена сервитьорка... Това е яка лелка, с фас на джуките, чорлави туфи по главата и полузатворени дремещи капандури със злобен огън...
Хареса ми. -
Благодаря Ви момичета! Радвам се, че Ви допадна, защото историята е доста обикновена. Мари, Пепи, Наде и на поставилите в любими, благодаря!
Оп, поправих. Краси, познавач си, не може човек да те излъже с менте. Сипвам, да видиш какъв човек съм 😁. Шегичка.
Благодаря ти много!
Усмихнати събота и неделя! -
Какво е голяма Странджанска? Бира Ех... и аз си поръчвам!
-
Нетърпеливо чакам продължението!
-
Аз няма да гадая какво ще се случи.
Доверявам ти се и се оставям ти да ме водиш. Но пак ще кажа: обичам много психологическите разкази, които показват картината като на
три де и се възхищавам на способността ти да го правиш с умения на пилот от висшия пилотаж!🌹🌷🌹 -
Имай едно наум от човек, който дава обяснения без да са го питали, а тоя вече и фамилиарничи, значи нещо си е наумил!
Остава сред тия момичета и момчета да има и непълнолетни, да са им отказали алкохол в предното заведение и да се възползват тука да пият, да се случи инцидент, после сервитьорката виновна, че им е сервирала, заведението под заплаха за затваряне и т.н.? Както казва един мой познат, с моето развинтено въображение мога тир да преобърна...
Прочетох сега двете части наведнъж, Адмирации!
Чакам...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Георги, благодаря за готиния коментар. Така образно си го нарисувал, че загубих ума и дума. Извини ме за пропуска.
Хубава седмица, приятели!