Влюбената сервитьорка
Произведение от няколко части
-
728 8 14Проза » Разкази, Хумористична
-
621 8 12Проза
-
622 6 18Проза
-
523 7 8Проза
-
684 6 11Проза
-
674 8 15Проза
-
588 8 14Проза
Има хора, които не харесвам още в началото. Усещам ги като чужди и не пресичам пътищата с тях. Но има и такива, които още от пръв поглед ме грабват, без да знам как, или защо и имам усещането, че ги познавам от много отдавна. Той се оказа от втория тип.
Не помня коя година беше, трябва да съм била на не повече от 22 години. Всичко тръгна още в началото много драматично. Дори погледа му изглеждаше драматичен като ме свали. Или аз го свалих, не си спомням много добре, но поне помня къде се запознахме. Работех като сервитьорка в едно ресторантче, където готвеха много вкусно. Там освен, че приготвяха плътно, бяло сочно шкембе с език и чесън, телешко задушено с гъби и гарнитура от дроб сарма, (от там знам, че се пише с А), също правеха и най-вкусните пилешки хапки с чеснов сос в целия град. Всички тези апетитни ястия може да се досетите, привличаха много яки клиенти, оставящи бакшиши, особено мъже, роби преди всичко на стомаха си, ценители на българският дух и най-вече такива, на които нямаше кой да им готви.
Той се появи едно лято някъде след шест, но още в началото щом отвори вратата и тръгна с бойна походка към мен, реших че ако някога се прежаля да готвя на на мъж, ще е на някой като него. Всъщност, ако трябва да бъда напълно честна почувствах че ми се иска да е точно за него. Това беше само един, хипнотичен поглед, с продължителност най-много половин минута. Аз естествено забравих, че съм на работа и имам хиляда задължения. Възможно е романтичната ми природа да си е помислила, че ресторанта е бална зала и той върви към мен усмихвайки се, не за да ми поръчва пилешки хапки, а да ме покани на танц, но когато се приближи и проговори с плътен, но мил глас, тавана ми се завъртя и за малко да не чуя какво каза. Аз кимнах, че съм разбрала, заради загубата на речта и докато чувах как маратонките му скърцат по паркета, отдалечавайки се от мен, се сетих какво си беше поръчал. Две бири с пилешки хапки с чеснов сос и пържени картофи. Добре, спокойно, опитвах се да кажа на онези гадни, гадини в стомаха си да се препарират,поне докато занеса бирите на масата и се върна на бара. Но гадините, тези пълзящи гъсеници докато стигна до масата и започнаха да се излюпват и да стържат с крила от корема нагоре. Събрах се и отидох все пак до него след малко. Той си беше избрал една крайна маса в градината до един чемшир. Опитвах се са не го гледам в очите и оставих бирите, внимателно правейки се на заета. Не че не бях, имаше много хора и онази вечер, но сякаш тогава времето беше като препарирано. Каза ли ми нещо, и това не помня. Странно е, че човек помни откъслечно, когато е под въздействието на разни опиати с имена на мъже. Само знам със сигурност, че той се усмихна и благодари. Естествено, че ще благодари, да не си мисли че бачкам само за него. Нямам такова време. Освен това, до пет часа бях на работа в един офис и беше ужасно, когато повтарящи се клиенти от другата работа ме питаха, дали имам сестра близначка. Майната ви на всички, сега ще стане 12 ч си казвах, ще се прибера и така ще се наспя, че ще получа амнезия и край с кариерата ми на сервитьорка. Така си мислех, обирайки празните шишета, чаши и чинии, а там от онази маса, онзи мъж, или по-вярно е да кажа момче отпиваше от бирата си и чакаше негов приятел. Неговият приятел не беше дошъл още, а и хапките му се бавеха и той непрекъснато питаше за тях. Аз го успокоявах в началото, но след около двайсет минути той се появи във вътрешната зала, видя моята чиния със свински дроб на служебната маса и попита дали това е моето място.
- И моята вечеря също. - добавих, но ако си много гладен, давай!
Всичко е наред - си повтарях, докато го гледах как си принася бирите, сяда там на моето служебно място, изяжда ми единствената храна, която си мислех, че ще ям днес и на всичкото отгоре е доволен. Не знаех дали да се радвам, или да псувам, че този хубав, зеленоок непознат, навлезе прекалено близо в пространството ми. Изглежда той се радваше, защото ме гледаше нахално в очите и се смееше, като непрекъснато повтаряше, че било много вкусно. Браво на теб, обаче аз сега как да си помня поръчките без тефтер?
Следва
© Силвия Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И таз добра Силве,сервитьор без тефтер,ми кат дойдат пилишките хапки му ги изяш
.Поздрав и скачам на следващата част. -
Аз още едното не съм завършила,но като муха на мед, налетях на следващото ти произведение,Силве. Липсваше ми този чудесен, ненатрапчив хумор в редовете ти, да си знаеш . Чудя се само , рибата, като е изяла стръвта, така де, дробчетата, какво ще прави въдицата
? И...ще чакам с нетърпение дали "тези гадни гадинки, сладки гъсенични" ще се обвият в пашкул и ще се излюпят на многоцветни пеперуди. -
Започва се! Предвкусвам удоволствието от интересната история!
-
Поздравления!
-
Следя и аз Надявам се, че ще си плати сметката. Гладен, гладен... но
-
Ах, колко са хитри жените! Но мъжете кълват най-много, на черен хайвер!
-
Да, за стръв е дробчето. Да не искаш на сух хляб да го ловя?
-
Няма лошо. Само го е нахапал, значи, за да започне завръзката. Разбирам.
-
Е, не цялото. Какво лошо има, остави сега тези подробности, продължавам.
-
Ама, как може, да изяде дробчето на девойчето!
-
Вихър, точно така го чувствах, докато пишех. Действам. Благодаря ти много, Марианче!
Сенд, радвам се че се отби. Героят ми е спонтанен, не тъп. Ама ти си можел да бъдеш много тактичен, понякога. Изчакай поне да се запознаят хората, грабна ги веднага. -
Сервитьорка без тефтер, е като бастун без извивка. Увлекателно начало, дано всичко не опре само до секса, защото обектът на любовта ми изглежда леко тъп.
-
Благодаря ти много, Мария 😚! Удари ме вълната на предизвикателството. Ще се пробвам да я разкажа възможно най-сбита и в по-кратки срокове.
-
Грабна ме с това начало! Запали ме и сега ще чакам с нетърпение продължението! Чудесен разказвач си, Силви! Талантлив!🌹
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
