Не му се искаше, но просто не можеше да укрие очакваното. И затова позвъни на съседа, с когото бяха отдавна скарани. Оня се обади зад вратата:

-     За какво съм ти? Казвай и се махай, че не съм на кеф…

Неканеният посетител се пообърка, макар да очакваше реакцията. Сетне заговори високо:

„- Знам, че сме в конфликт, но не мога да се сдържа. Просто искам да те предупредя – ще ти откраднат колата и…

Зад вратата се разнесе смях. После ясно се чуха отдалечаващи се стъпки. Което накара посетителят да се спусне по стълбите и прибере в апартамента. Направи, каквото можа – предупреди. А натам… Новата кола е на съседа, да му мисли той…

На другата заран по вратата на апартамента му се разнесоха силни удари. Беше съседът. Бесен. Едва ли не прюеше думите, а понякога се налагаше двамата полицаи, съпровождащи го, да го удържат за ръкавите…

През нощта новата му кола бе изчезнала. От гаража. Зееше отворена вратата, подсигурена с тройна ключалка. Никой не бе чул, не бе видял.

А колата я нямаше…

-     Бихте ли казали отде знаете, че колата ще бъде открадната? – попита единият полицай, докато се опитваше да сдържа комшията.

Погледна ги, поклати глава.

-     Знаех, защото помня от първи клас как се събират 2 и2 – обясни той простичко – Онзи ден пред блока стоеше един доста подозрителен и бая мургав човек. Нелепо присъствие – подобни минават през квартала веднъж на месец. Вчера същият беше пак там, заедно с двама добре облечени младежи, при това доста интелигентни на вид. Тръгнаха си, когато комшията излезе с колата. А ги чакаше красив автомобил, скрит зад ъгъла. Та събрах 2 и 2, опитах се да предупредя – някой е хвърлил око на гаража но…

Полицаите заминаха заедно с комшията. Да пише заявления. Нему предложиха да мине през участъка и се опита да разпознае някои от подозрителните лица.

Не се учуди. Не му беше за пръв път. Все го влачеха къде ли не заради пресметнатото.

Братовчедката му втора година не му говореше. Просто него обвини, задето племенничката му… С две думи – самотна майка. Хем спомена на братовчедката – видял дъщеря й с един младеж, познат му от бившата служба. Сърцеед, незадържащ се с никое гадже, бързо измъкващ се от всякакви брачни капани…

Беше станала една… Крясъци, обвинения в егоизъм, злобарство, завист… Е, не му казаха защо, но го предупредиха – нежелан е в дома им.

А отгоре на всичко оня изчезна, а племенничката наду корема. Все някой трябваше да е виновен, в случая – той. Задето не предупредил навреме?! Преди още момичето да се запознае с оня Казанова…

Ми… Като трябва…

Което не го научи да си затваря устата и очите. Виждаше, чуваше – събираше 2 и 2, казваше…

Като преди няколко години. Когато чу по новините, че еди-къде си фалирала една банка, после друга. Да, ама кой знае откъде се сети – тая втората фалирала я рекламираха като основа на една местна банка. И, ако тая… Значи и дъщерната банка е рискова? 2 и 2…

Спомена го на шефа си, оня се разхили. Таман се връщал от среща с банковите босове, всичко е наред…

И след седмица се оказа, че не само дъщерната банка изгърмя, ами и фирмата им си замина. Той също – без някакви компенсации или обезщетения. Че и сега, като го види из града, бившит чорбаджия криви джуки…

Защо, защо…

Казваше му майка му, докато беше жива: „Мирясай, бе момче! Спри да се месиш в чуждите работи. Какво те интересува тоя дали тръгва на път със протрити гуми, оня дали не вижда жена си каква е курва, трети… „

Не можеше! Не можеше да затвори очи. И най-вече уста…

Да, не беше единственият, който виждаше и събираше 2 и 2. Вуйчо му също виждаше. Но мълчеше. Наслаждаваше се на капризите на живота и оплитанията на околните. Някога също смятал, че е добре да помага. После разбрал – доброто е за хвърляне в морето… Прозираше през времето и с кеф очакваше кога ще стане 4. Предвижданото 4…

Но той засега не можеше да стиска предните зъби. Искаше да помага… И си плащаше…

Въздъхна. Сега трябва да облича пак представителния костюм, да ходи чак до участъка, да пише свидетелски показания, да разпознава снимки, сетне да се оглежда по улицата – да не би някой разпознат него да търси…

Пуста математика!

При която в живота 2 и 2 рядко е 4. Обаче, за реалния човек е ту 3, ту 5, а най-често нещо неприятно…

Неправилни коментари за светлите ни избори и щастливиата съвременност - ttps://genekinfoblog.wordpress.com