"Трябва да започнеш да губиш спомените си, малко по малко, парче по парче, за да осъзнаеш, че споменът е това, което прави целия ни живот. Нашата памет е нашия разум, чувства, дори действия. Без нея сме нищо. Мога само да очаквам окончателната амнезия, тази, която може да изтрие цял един живот".
21 часа.
Теб.
Зеленина, топъл вятър, слънце.
Високо.
Събраните в шепата ми малки цветчета.
Очите ти...
Усмивката и удивлението в тях.
Горещината в тялото ми.
Времето, което си обещахме да не говорим за нищо сериозно.
Времето, което се изпарява адски бързо.
И с него се стопявам и аз. ...