Среднощна разходка с моя най-добър приятел....
ІІчаст
Един прекрасен ден реших да купя на Рекс намордник. Отидохме до зоомагазина и му взех един. Сложих му го на муцунката, и - о, боже - той, милият започна да се опитва да го свали с лапичка. Тогава седна на задните си крачета и заплака. Заплака с едри големи сълзи, като човек. Стана ми жал и го свалих, той се разигра от радост, погледна ме с тия негови топли кафяви очи, лизна ме с език по ръката и тръгна редом до мен. Докато стигнем вкъщи, не се отдели от мен, като голямо сериозно куче. Ех, той милият малък – разбра, че трябва да бъде послушен, иначе...
Оттогава сме без намордник.
Случваха се и неприятни неща. Беше на около седем месеца, когато се появиха доброжелатели и го натровиха с антифриз, защото лаел , като всяко малко кутре. Благодаря на Бог, че остана жив, за да радва дните и годините, които са ми останали на тази земя. Моят татко, който вече не е между нас, много го обичаше. Той ми разказваше, че и те някога са имали кучета ...