“Лъжа е естествено, разбира се, че те лъжа. Аз ако не излъжа такива като теб, кой да излъжа. Откъде, мислиш са парите ми…„ – помисли си пълния мъж, а после присви малките си хитри очи и с лукава усмивка каза:
- Съжалявам, направих всичко по силите си, но не мога да ти върна парите…
Младата жена почувства, че в нея се надига гняв, но успя да го потисне и без да каже довиждане си тръгна. С кривите си болни от детски паралич крака, с походка на пате, стигна до колата си и се качи в нея. Чак сега даде воля на чувствата си и безпомощно заплака. Вече не помнеше при колко екстрасенси беше ходила и всички се оказваха мошеници. Нямаше лек за нейната болест, а те обещаваха отначало, че ще ѝ помогнат. Прибра се вкъщи.
Медицината беше безсилна, това го знаеше, беше изчела много литература по въпроса и се беше срещала и с лекари. Детският паралич беше неличим, краката ѝ щяха да бъдат криви цял живот.Тогава тръгна по екстрасенси с надежда, но без резултат. Вече цяла година пиеше всякакви отвари и би ...