- Ето това е! – промърмори Суллум – видя ли каква е тяхната жертва, а? Идват, сякаш света е техен, а си тръгват като последните окаяници, без цент в джоба си. Дали съм щастлив ли? Дали ми пука ли? Това ли ме питаш? Ще ти кажа. Веднъж, докато бях млад ми пукаше за една жена. Хубава жена, на която света беше в младите ѝ крака. Тя бе от малцината, които имаха късмет. Спечели много, наистина. Но това я довърши. Защо не ме послуша, защо още тогава не избягахме от тоя ад? А тя си въобрази, че късмета ще бъде вечно с нея. Глупачка. Да, тя се оказа една красива глупачка. А аз бях толкова влюбен, че бях готов да дам живота си за нея! – Стария Суллум млъкна и една сълза се търколи по спечената му кожа.
- И какво стана – полюбопитства нашата малка случайност.
- Загуби всичко, пропи се и накрая се гръмна. Това стана! От тогава не ми пука за тия нещастници. Всички те заслужават съдбата си – Суллум се наведе и подготви масата да приеме новите си жертви.
- Но ти защо не ѝ помогна – недоумяваше малкат ...