– Чакай малко! Накъде си се разбързала така? - извика изненадано момчето.
– Тръгвам - отговори русокосото момиче, което стремеглаво прибираше учебниците си в раницата.
Момчето отвори уста, за да каже нещо, с което да я разубеди, но от гърлото му не излезе нито звук, когато момичето излезе от стаята. Той остана така. Стъписан. Обърна се и огледа празната стая, сякаш търсеше някакво обяснение на ситуацията, в която се оплете като мухичка в паяжина.
***
Дъждът се сипеше от небето и падаше шумно върху асфалта, сякаш му удряше отрезвителен шамар, за да го събуди от зашеметяващата жега. Капките приличаха на дълги остри игли на светлината на уличните лампи, поразяващи със студенината си непокритата от дрехи кожа и превръщаха косата ù в дълга, тежка и прилепнала тъмна мантия. Но на нея не ù правеше особено впечатление вече заради дългата разходка под нощния дъжд и тежката ученическа раница.
Насреща ù се мерна млада мъжка фигура, на която не обърна особено внимание, докато тя не се приближи до ...