Понякога си седя и се чудя защо изобщо се опитвам да говоря с теб? Имам от много време онова студено чувство в гърдите си, което ме кара да забравям кой съм и какво ми причини. Никога не говоря за това как преобърна целия ми свят, а след това го разруши безмилостно... Да, такъв съм, затворен или поне така ти се струва, всъщност съм на външен вид напълно нормален, дори когато ми е наистина гадно, изглеждам щастлив, научих се да слагам тази маска по много причини, една от които си и ти. Спомням си преди как бях изпълнен със надежда, че има аз и ти
и в един от най-важните ми дни ти ме прати по дяволите... не си спомням да съм плакал така за някой, дори след толкова време... не съм и надали ще го сторя, после след време пак ме подлъга и пак разби света ми на малки парченца, които никога не ще събера. Не знам... спрях да броя пътите, в които ми затваря вратата пред мен. Може и да съм се самозалъгвал... но истината е, че не ми пука, както за теб, така и за другата, прекалено много шансове съм дал, а трябваше да продължа...
Вече няма да съм душевното кошче на някоя, пет пари не давам дали си "спаднала", защото си наддала 5 килограма или си случила на поредния тъпак или просто оная си е купила като твойта дрешка...
Като се замисля, всичките бяхте като отворена книга... знаех какво ще кажете още преди да сте го помислили, а това е тъжно... убива всякаква тръпка, желание дори любов.
Всички претендирате и дори сега, че сте различни от другите... а сте като някакви клонинги , стараете се да сте фешънки, ала бала, вижте ни... какво да видя? То ми  е ясно, че не знаете какво искате, освен общественото мнение да е възможно колкото може по-добро за вас, дори да значи, че трябва да забравите за който и да е... това е смешно и трагично... През всичките години просто ви гледам сеира... едната... все на боклуци случва, другата айде ще мразя, 'щото заминавам надалече и няма да си идвам, ама няма да късаме... третата... след поредното край, свърши се, айде да я придумам, че държа на нея, ала бала... ми да, държах на тебе супер много... даже те обичах, може би единствено теб съм обичал истински и го осъзнавам след години, но не може да ме правиш на смешен... да отнемеш мечтите ми и да не ми оставиш нищо и след време да ти щукне да ми пратиш смс дали искам едва ли не да съм с теб... е да, ама не не си познала, както и останалите... не, няма да се подлъжа, нито ще те гоня или когато пак скимне на теб или на някоя от другите да ми каже, опитвам се да сме приятели, но не става, няма да разубеждавам, камо ли да ви се моля... уморих се от игрички и глупости... колко много държали на мен... виждам... виждам и как продължавате и да ме лъжете и си мислите, че не ви усещам?
Усещам ви, но... какъв е смисълът, след като одавна спря да ми пука.
Имах много мечти и те бяха свързани и с моя успех и с това да съм с едно определено момиче от вас, но... когато ясно ти покажат, че си просто душевното кошче, тези мечти изгарят и става наистина грозно...
Е, сега си имам нови мечти и те определено няма да включат вас, защото колкото и да съм грешал с някоя от вас, то вие дори не опитахте да се борите, безразлично ви беше, така че и не заслужавате вниманието, което толкова време ви отделях.
Като се обърна назад... и виждам моите грешки, а вашите ги няма... отдавна съм ви простил и за преди и занапред. Единственият път, в който обичах, бях на 100% сигурен, че няма да се получи, но въпреки това дълбаех и всичко изглеждаше, че ще стане със щастлив завършек и точно накрая всичко отиде на майната си... е да, после още един-два пъти, но факт е, че няма да се боря. Все още се опитвам да изляза от измамния свят, в който ме прати тази любов, но сякаш сърцето не иска. Поне хубавото е, че не го боли вече, то и не остана болка, всичката си замина. И ти искаш да те обичам, как, ми кажи, след всичко  преживяно, и като знам "класите
ни", като видя с какви "играчи" си, някви пълни тъпаци, не че аз съм по-различен, нито съм играч, нито нищо, но поне бях искрен и те обичах... сега вече съм безразличен, нито ми пука с кой си, или какво правиш, не си заслужаваш. Ако си заслужаваше, щеше да се бориш да си с мен, но ти ясно го каза и доказа.

Така че, как да ти кажа, че те обичам, когато преди време уби усещането ми за любов и ме постави в илюзорен свят?