23.07.2023 г., 19:39 ч.  

 6. Хомо Коронус. Буки. Понеделник – ден втори. Полазник. 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други
567 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
10 мин за четене
Почувствал внезапен студ, Джъд отвори очи. В първия момент не разбра къде точно се намира. Преди секунди беше на брега на Езерото на нимфите, оплакваше умиращия Звездец, нещо силно го удари по главата, а после…
Момчето се огледа тревожно. Наоколо беше тъмно, но се чуваше шуртенето на вода, а в дъното на помещението трепкаше бледо зарево, на светлината на което се различаваше каменната ниша със статуята на Сабазий-Загрей. Очите на великана бяха затворени, до ниската маса стоеше непокътнат кратерът, а малките пирамидки, които вчера малчуганът беше нахвърлял в делвата, отново бяха наредени на масата, сякаш никой не ги беше докосвал. А той самият лежеше на одъра, покрит със зейрата. Дрехите, донесени от Джуджилейла, с които беше направил заблуждаващото чучело, бяха изчезнали. И не само те. Нямаше я храната, съдовете, одеялата…
„Братята на Сабазий ли са ги взели, докато ме е нямало? Но как? Те не могат да влязат тук, твърде големи са! А аз огладнях. Не бих отказал в този момент резен самун ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Мария Димитрова Всички права запазени

/пророческа песен на Удивителния Вергилий, която той написа, когато перото му пропуши от чакане Мирабела да прочете за трети път българската митология и за четвърти – Библията, и после да напише поредната част на „Хомо Коронус“/
След първия мартенски гръм –
брезата – с кора обгоряла.
Прилича на Яв и ...
  432 
Предложения
: ??:??